Министрите на земеделието и рибарството от Европейския съюз обсъдиха в Брюксел на 23 февруари 2026 година посоката на сектора за следващите години. Срещата, проведена под председателството на Кипър, очерта три основни теми – бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 година, промените срещу нелоялните търговски практики и по-активната роля на Европа в световната продоволствена сигурност.
Политическият сигнал беше ясен: стратегическата самостоятелност на Европа започва от земята и стига до рафта в магазина. Без стабилен производител няма стабилен пазар.
Подготовка за новата политика след 2027 година
Реформата на Общата селскостопанска политика беше във фокуса на дискусиите. Обсъдени бяха национални препоръки, които няма да бъдат задължителни, но ще насочват изготвянето на бъдещите национални и регионални планове.
Търси се равновесие между еднакви условия за всички фермери в съюза и възможността всяка държава да отчита своите специфики. Сред водещите приоритети са:
– по-стабилни доходи;
– по-висока конкурентоспособност;
– подкрепа за младите земеделци;
– по-добро управление на риска;
– по-ясни екологични изисквания;
– въвеждане на цифрови технологии в стопанствата.
Следващият програмен период няма да бъде само въпрос на подпомагане, а на измерими резултати и по-строга отчетност.
Натиск върху нелоялните търговски практики
Министрите разгледаха и прилагането на правилата срещу нелоялните практики. Отчетен е напредък – намалели са забавените плащания и контролът е засилен в редица държави. Въпреки това дисбалансът във веригата на доставки остава. Големите търговски структури продължават да определят условията, а производителите често преговарят от по-слаба позиция.
През втората половина на 2026 година се очаква предложение за преразглеждане на правилата с цел по-еднаквото им прилагане. Продажбите под себестойност също бяха обсъдени. Единна минимална цена трудно може да бъде въведена, тъй като разходите зависят от мащаба, природните условия и типа производство. Като възможен изход се посочва засилване на задължителните договори в рамките на общата организация на пазарите, така че да се гарантира устойчив доход за производителя.
Кризисният резерв и климатичният риск
Наводненията в Испания и Португалия отново извадиха на преден план темата за управлението на природните рискове. Годишният резерв за селскостопански кризи е 450 милиона евро за всички 27 държави. Според редица участници сумата е недостатъчна предвид зачестяващите екстремни климатични явления.
Обмисля се създаване на по-силни механизми за презастраховане, които да осигурят по-стабилна защита при бедствия.
Европа и глобалната продоволствена сигурност
В международен план беше обсъдена и бъдещата кандидатура на Европейския съюз за ръководството на Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации през 2027 година. Повечето държави подкрепят идеята за единна европейска кандидатура, като аргументът е, че съюзът е сред основните финансови донори.
Засегната беше и войната в Украйна. Посочено беше, че атаките срещу селскостопанската инфраструктура и пристанищата през последните години са нарушили световните доставки. Възстановяването на украинското земеделие се разглежда като ключово както за Европа, така и за глобалната продоволствена сигурност.
Какво означава това за фермерите
Новата рамка на европейската политика се оформя около три стълба – реформа на Общата селскостопанска политика, по-строги правила във веригата на доставки и по-солидни механизми за управление на кризи.
Дебатът вече не се изчерпва с размера на подпомагането. Въпросът е как ще бъде разпределен рискът и дали европейският фермер ще запази устойчивост в една все по-нестабилна международна среда. Следващите две години ще бъдат решаващи за правилата, по които секторът ще работи през следващото десетилетие.
