Ситуацията с болестта шап на гръцкия остров Лесбос излиза извън контрол и вече има тежки икономически и социални последици. Животновъдството – основен поминък в региона – е сериозно засегнато, а напрежението сред фермерите расте с всеки изминал ден.
Според позиция на Костас Арванитис от СИРИЗА, управлението на кризата е подценено още в началото. Липсата на навременни и ефективни действия е довела до задълбочаване на проблема, който вече обхваща не само фермите, но и цялата местна икономика.
Мерки има, резултат няма
Въведените ограничения не дават очаквания ефект. Напротив – те създават нови затруднения:
- животните остават недохранени заради ограничения в движението и доставките на фураж
- значителни количества мляко се унищожават поради липса на организация и пазар
- фермерите трупат загуби от непродадени животни
- разходите за издръжка на стопанствата растат рязко
На практика, вместо да ограничат заразата, мерките задълбочават кризата на терен.
Икономическият удар: ефектът се разлива
Лесбос не е просто туристическа дестинация – островът разчита силно на животновъдството. Когато този сектор блокира, последствията се усещат навсякъде:
- спад в доходите на домакинствата
- свиване на местната търговия
- риск от фалити на малки стопанства
- напрежение в цели общности
Наблюдава се класическият ефект на доминото – проблемът тръгва от фермата, но стига до всеки бизнес на острова.
Липсва най-важното: наука и пари
Критиката е насочена към две ключови слабости:
- липса на ясна научна обосновка при вземането на решения
- отсъствие на адекватна финансова подкрепа за фермерите
Без тези два елемента всяка мярка остава наполовина изпълнена и на практика неработеща.
Призив към Европа
Още на 22 март въпросът е поставен пред Европейската комисия. Сега натискът се подновява с настояване за спешна намеса и реална подкрепа за засегнатите стопани.
Какво означава това за българските фермери
Случващото се на Лесбос не е изолиран проблем. Шапът остава една от най-опасните болести по чифтокопитните животни и при липса на добра организация може да срине цели региони.
Изводите са ясни и добре познати още от практиката през годините:
- биосигурността не е формалност, а първа линия на защита
- реакцията трябва да е бърза, но и обмислена
- без компенсации фермерът остава сам срещу кризата
- пазарът рухва много по-бързо, отколкото се възстановява
Историята се повтаря – когато мерките изпреварят разума, щетите стават двойни. И този път сметката я плаща стопанинът.
