Основната част от ражданията при овцете протичат лесно и агнетата забозават лесно. Във всяко стадо обаче има трудни раждания и слаби агнета, голяма част от които умират първите часове след раждането.
Опазването на всички живородени агнета обаче има голямо значение за икономиката на фермата, тъй като над 85% от приходите при месодайното овцевъдство и около 50% от приходите в млечното овцевъдство идват от агнетата. Често пъти печалбата или загубата се определят от броя на отбитите или продадени агнета.
За да се намали смъртността е нужно да се избегне раждането на дребни и с ниска жизненост агнета. Едрината на агнетата се определя до голяма степен от храненето на техните майки, като е от особено значение периодът между 60 и 90 дни и между 120 и 150 дни на бременността.
Дребните агнета имат по-слабо развита космена покривка и по-голяма повърхност на единица маса на тялото, което в съчетание с по- слабата им запасеност с т. нар. кафява мазнина води до трудности в приспособяването след раждането.
Една от мерките за намаляване на смъртните случаи е организирането на непрекъснато дежурство през периода на масовото агнене. Това е особено важно при синхронизиране на заплождането.
Второто условие за опазване на повече агнета е максималното използване на осиновяването, като метод за спасяване на осиротелите и родените като триплети (тризнаци) агнета. Практиката показва, че използването на околоплодната течност за намазване на агнето за осиновяване е един от най-добрите начини.
Трето, основно условие е опазването на слабите агнета, които обикновено не могат да държат главата си изправена и не са в състояние да сучат от майките си или от приемните майки. Тези агнета се нуждаят от специални грижи, за полагането на които няма достатъчно опит у нас. За тяхното спасяване е необходимо хранене със хранопроводна сонда или инжектиране на глюкоза.
Хранене с хранопроводна сонда – практически съвет как да извършите захранването
Осигуряването на резервна замразена коластра е важна предпоставка за спасяването на слабите агнета. Често пъти е трудно да се издои прясна коластра от овца, която се е оагнила същия ден и има достатъчно коластра. Най-добре е да се издои и замрази коластра от високомлечна овца с едно агне преди да ни е потрябвала. Не се допуска използването на коластра от абортирала овца или овца на което агнето е умряло, поради риск от инфекция.
Издоената коластра се замразява в пластмасови бутилки с обем 250 или 500 мл в камерата на хладилник или във фризер.
Сравнително лесно е да се вземе коластра от първото доене след отелването на крава, поради това че тогава винаги има излишък, които не може да приеме телето. Коластрата от крава е по-малко ефективна, но може да предпази агнетата от основните заболявания. Подходяща е и първата коластра от коза.
Размразяването става чрез потапяне на шишето с коластра в съд с топла вода с температура 50 – 600С (в такава вода може да се потопи ръка, макар и за кратко време). Коластрата се дава на агнето при температура 38 – 400С. Коластрата се вкарва направо в стомаха чрез маркуч дълъг 25 – 30 см и дебел 4,5 см, с косо отрязан край. Вкарването на коластрата е удобно да се извършва със спринцовка от 50 мл. Първият път се вкарва 50 – 100 мл, а след 4 часа нова порция от 150 мл. Идеално е ако се даде по 50 мл коластра на няколко пъти. Дневно се препоръчва 4 кратно хранене с общо 500 – 1000 мл коластра на ден.
Със сонда се хранят само агнета в съзнание, които могат да държат главата си изправена. Овчаря сяда на стол или бала слама взема агнето в скута, хваща главата за долната челюст. С пръст отваря устата и вкарва маркуча да останат 5 – 6 см отвън и се съединява със пълната с коластра спринцовка. След постепенното изпразване спринцовката се изважда и се пълни наново с коластра. Накрая се изважда сондата заедно със спринцовката. При храненето на слабите агнета, които имат претъпен рефлекс за кашляне, с бутилка с биберон има опасност да попадне мляко в белите дробове, с фатални последствия. Техниката на хранене е описана и илюстрирана на страница 233 – 234 в книгата Хранене и отглеждане на овце.
