В Окръг Сучава местна администрация пое нещата в свои ръце и тръгна по път, който рядко се вижда в Европа. В Общината Городник де Сус започна собствено производство на картофи, за да гарантира топла и качествена храна за децата в училището.
5 хектара картофи за 680 деца
Кметът Валентин Луца обяви, че вече са засети 5 хектара с картофи. Очакванията са за добив от около 20 тона на хектар. Това означава общо около 100 тона продукция – количество, което по разчети е достатъчно да покрие нуждите на всички 680 ученици за цяла година.
Решението не е случайно. Общината развива програма за „топла храна“, която цели децата да получават ежедневно качествено и питателно ястие. Вместо да разчита на външни доставки, администрацията избира да контролира производството от самото начало.
Без химия – само оборски тор и контрол
Кметът подчертава ясно подхода – без компромиси с качеството.
Според него, картофите се отглеждат без използване на азотни торове и хербициди. Вместо това се залага на оборски тор и внимателно подбрани, проверени торове. Основната цел е проста и директна: истински здравословна храна, а не такава „само на хартия“.
Още по-интересното – в процеса участва цялата администрация. Това не е просто проект, а реална ангажираност на местната власт към храната на децата.
Финансиране: държавата дава малко, общината поема тежестта
Финансовата картина е също показателна. От националната програма „Мляко и царевица“ общината получава около 157 000 леи (около 30 800 евро). Общата стойност на осигуряването на топла храна за година обаче достига 1,3 милиона леи (255 000 евро).
Разликата се покрива изцяло със собствени средства на общината.
Какво могат да научат българските кметове
Историята от Городник де Сус не е просто любопитна. Тя е директен урок – и то практичен.
Първо – контролът върху храната започва от земята. Когато общината произвежда сама, няма посредници, няма съмнения за качество и няма изненади в цените.
Второ – местното производство държи парите в общността. Вместо средства да изтичат към външни доставчици, те остават при местни хора, техника и труд.
Трето – не е нужно всичко да идва „отгоре“. Държавната помощ тук е минимална, но резултатът е реален, защото има воля на местно ниво.
Четвърто – моделът е напълно приложим и у нас. Земя има, фермери има, училища има. Липсва най-вече решение да се свържат трите.
И накрая – това е пример как една проста идея може да работи по-добре от сложни програми. Пет хектара картофи не звучат като политика. Но всъщност това е най-чистата форма на политика – грижа за децата с реални действия.
