Във всяка овцеферма и козеферма има два вида събития. Едните носят радост – агненето, оагването, добрите млеконадои и успешните продажби. Другите носят загуби – смърт на животни, заболявания, инциденти и принудително бракуване.
Точно тези неприятни събития се записват в Дневника за смъртност и бракуване.
Това е може би най-нелюбимият документ във фермата. Никой стопанин не обича да отбелязва загубите си. Но именно този дневник показва реалното здравословно състояние на стадото и често се превръща в ключов документ при проверки, изплащане на подпомагане и разследване на заболявания.
Днес институциите не гледат само колко животни има във фермата. Те гледат и колко животни са излезли от нея, по каква причина са отпаднали и дали всяко движение е надлежно документирано.
Защо този дневник е толкова важен?
Много фермери приемат смъртността като неизбежна част от работата.
Но когато загубите започнат да се увеличават, дневникът се превръща в своеобразен медицински картон на цялото стадо.
Той позволява да се види:
– Има ли повишена смъртност при агнета и ярета.
– Повтарят ли се едни и същи заболявания.
– Има ли проблем с храненето.
– Има ли проблем с репродукцията.
– Кои животни се бракуват най-често и по какви причини.
Един добре воден дневник често разкрива проблеми, които иначе остават скрити с години.
Какво се счита за бракуване?
Бракуването не означава задължително смърт. Това е всяко окончателно изваждане на животно от производствения процес.
Причините могат да бъдат различни:
– Ниска млечност.
– Репродуктивни проблеми.
– Хронични заболявания.
– Травми.
– Напреднала възраст.
– Генетични дефекти.
– Лошо качество на вимето.
– Проблеми с крайниците.
В много случаи бракуването е икономическо решение, което позволява стадото да остане продуктивно.
Какво задължително се вписва?
Всеки запис трябва да съдържа достатъчно информация, за да може събитието да бъде проследено дори години по-късно.
Обикновено се записват:
– Идентификационен номер на животното.
– Вид на събитието.
– Дата.
– Причина.
– Начин на извеждане.
– Придружаващи документи.
– Лице, направило записа.
Примерен формат на дневника
| Дата | Номер на животното | Събитие | Причина | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| 14.04.2026 | BG31245678 | Смърт | Пневмония | Уведомен ветеринарен лекар |
| 25.04.2026 | BG31987456 | Бракуване | Хроничен мастит | Изпратено за клане |
| 30.04.2026 | BG31458963 | Смърт | Трудно агнене | Едно мъртвородено агне |
Най-големият проблем: „Изчезналите“ животни
При проверки това е една от най-честите причини за неприятности. На хартия животното фигурира.
В обора го няма. Няма запис за смърт. Няма запис за бракуване. Няма документ за движение.
Тогава започват въпросите.
Инспекторите трябва да могат да проследят всяко животно от раждането до неговото отпадане от стадото. Ако липсва дори една връзка в тази верига, проблемът става сериозен.
Особено важен при агнетата и яретата
При овцевъдството и козевъдството най-внимателно се следи смъртността на младите животни. Причините са очевидни. Именно там загубите често са най-високи.
Основните рискове са:
– Недостатъчно коластра.
– Диарии.
– Пневмонии.
– Притискане от майките.
– Изстиване през зимата.
– Лоша хигиена в родилните помещения.
Когато фермерът води добър дневник, бързо може да установи дали има повтарящ се проблем.
Например: – Ако 70% от умрелите агнета са на възраст до 7 дни, причината най-често е около раждането. Ако смъртността се появява след отбиването, проблемът обикновено е в храненето или отглеждането.
Какво проверяват инспекторите? – При контрол се правят множество кръстосани проверки.
Сравняват се:
– Дневникът за смъртност и бракуване.
– Информацията в системата на БАБХ.
– Данните за ушните марки.
– Ветеринарните записи.
– Документите за транспортиране.
– Протоколите за обезвреждане.
Целта е всяко животно да бъде напълно проследимо.
Трите най-чести грешки
1. Смъртта не се записва веднага:
– Фермерът смята, че ще я впише по-късно.
– След седмица вече не помни точната дата.
– След месец не помни и причината.
– Всички случаи се записват като „умряло“
– Това не дава никаква информация.
2. Причината трябва да бъде описана максимално точно.
– Липсват документи за обезвреждане;
– При умрели животни това е често срещан проблем.
– А именно тези документи често се изискват при проверки.
3. Бракуването не се отбелязва:
– Животното е продадено или изпратено за клане, но продължава да фигурира в стопанството.
– Това създава разминавания във всички останали регистри.
Какво може да научи фермерът от този дневник?
Най-добрите стопани не използват дневника само за проверки.
Те го използват като инструмент за управление.
От него могат да разберат:
– Кои заболявания струват най-скъпо.
– Кои животни създават постоянни проблеми.
– Кои линии дават по-слабо потомство.
– Какви са причините за отпадане на животните.
– Къде се губят най-много пари.
Понякога един внимателен преглед на записите спестява повече средства от закупуването на нова техника.
Бъдещето: Автоматична проследимост
Все повече ферми използват електронни ушни марки и специализиран софтуер.
Когато животно бъде бракувано или умре, информацията се записва веднага.
Системата автоматично актуализира:
– Броя на животните.
– Производствените групи.
– Репродуктивните показатели.
– Икономическите отчети.
Така рискът от грешки намалява значително.
Защото във всяка ферма печалбата не зависи само от това колко животни се раждат. Тя зависи и от това колко животни се губят.
А Дневникът за смъртност и бракуване е документът, който показва тази истина без никакви украшения.
От поредицата „Наръчник на фермера“
1. Наръчник на фермера: Без дневник за торене санкциите вече са почти сигурни
2. Наръчник на фермера: Дневник за ветеринарномедицински манипулации и лечение
3. Наръчник на фермера: Дневникът за млечност – Фермата вече измерва всяка капка мляко
4. Наръчник на фермера: Дневникът за репродукция – Колелото, което върти стадото
5. Наръчник на фермера: Дневникът за фуражите – За всяка хапка трябва да има доказателство
