През последните години овцевъдите и козевъдите научиха по трудния начин, че една болест може да унищожи труда на цяло поколение. Шарка по овцете и козите, син език, шап и други заразни заболявания показаха, че понякога най-голямата опасност не идва от самите животни, а от хората, превозните средства и оборудването, които влизат във фермата.
Именно затова биосигурността вече не е просто препоръка. Тя се превръща в ежедневна дейност, която трябва да бъде документирана и доказвана.
Все повече проверки изискват не само наличие на мерки за биосигурност, но и доказателства, че те реално се изпълняват. Точно тук влиза ролята на Дневника за биосигурност.
Какво представлява дневникът за биосигурност
Това е регистър, в който се описват всички дейности, свързани с предпазването на стадото от внасяне и разпространение на заболявания.
В зависимост от организацията на фермата той може да включва:
– регистър на посетителите;
– регистър на превозните средства;
– записи за дезинфекция;
– карантиниране на новопостъпили животни;
– обработки срещу насекоми и гризачи;
– действия при съмнение за заболяване.
На практика това е документът, който показва дали стопанството контролира достъпа до животните си.
Всеки посетител трябва да оставя следа
Една от най-често проверяваните части е регистърът на посетителите.
Причината е проста – човек може да пренесе зараза чрез:
– обувките;
– дрехите;
– инструментите;
– автомобила си.
Особено рискови са посещенията от:
– търговци на животни;
– ветеринарни специалисти;
– транспортни фирми;
– работници от други ферми.
Примерен регистър на посетителите
| Дата | Име на посетителя | Причина за посещението | Час на влизане | Час на излизане | Подпис |
|---|---|---|---|---|---|
| 20.05.2026 | Иван Петров | Ветеринарен преглед | 09:15 | 10:40 | Да |
| 21.05.2026 | Георги Иванов | Доставка на фураж | 13:20 | 13:45 | Да |
Превозните средства също носят риск
Много заболявания могат да бъдат пренесени чрез кал, тор и органични остатъци по гумите на превозните средства.
Затова във фермите все по-често се водят записи за:
– камиони за животни;
– фуражовози;
– млекосъбирателни автомобили;
– сервизни автомобили;
– външни ремаркета.
Примерен регистър на превозните средства
| Дата | Регистрационен номер | Причина за посещението | Извършена дезинфекция |
|---|---|---|---|
| 20.05.2026 | СВ1234АВ | Доставка на фураж | Да |
| 21.05.2026 | Е1234КХ | Извозване на животни | Да |
Новите животни не трябва да влизат директно в стадото
Това е една от най-честите грешки при овцефермите и козефермите.
Закупените животни могат да изглеждат напълно здрави и въпреки това да пренасят зараза.
Затова добрата практика изисква:
– отделяне в карантинно помещение;
– наблюдение за определен период;
– ветеринарен преглед;
– необходимите изследвания и ваксинации.
Примерен запис за карантина
| Дата на постъпване | Брой животни | Произход | Край на карантината | Забележки |
|---|---|---|---|---|
| 15.05.2026 | 20 ярета | Ферма от област Ямбол | 29.05.2026 | Без отклонения |
Дезинфекцията трябва да бъде документирана
Не е достатъчно стопанинът да каже, че е извършил дезинфекция.
При проверка често се искат записи за:
– дата;
– използван препарат;
– концентрация;
– обработени помещения;
– лице, извършило дейността.
Примерен дневник за дезинфекция
| Дата | Обект | Използван препарат | Концентрация | Извършил обработката |
|---|---|---|---|---|
| 20.05.2026 | Обор за овце майки | Одобрен дезинфектант | 2% | Иван Георгиев |
Какво гледат инспекторите
При проверка най-често се търсят:
– има ли ограничен достъп до животните;
– има ли регистър на посетителите;
– има ли карантина за новопостъпили животни;
– водят ли се записи за дезинфекция;
– има ли план за биосигурност;
– има ли доказателства за изпълнение на мерките.
Все по-често се гледа не само дали документите съществуват, а дали записите са правени редовно и последователно.
Петте най-чести грешки във фермите
1. Посетители без регистрация – Много стопанства допускат хора във фермата без никакъв запис.
2. Липса на карантина – Новите животни се смесват веднага със стадото.
3. Непопълнени дневници за дезинфекция – Обработките са извършени, но липсват записи.
4. Свободен достъп на превозни средства – Камиони и автомобили влизат директно в животновъдния обект.
5. Попълване на документите „наведнъж“ – Това лесно се разпознава при проверка и поставя под съмнение достоверността на цялата документация.
Биосигурността започва от портала на фермата
Много стопани смятат, че най-важната защита срещу болестите са ваксините и лекарствата. Истината е, че заразата често влиза много по-рано – през портала, чрез човек, автомобил или новозакупено животно.
Затова Дневникът за биосигурност вече не е поредната папка за проверка. Той е доказателство, че стопанството прави всичко възможно да пази своето стадо от заболявания, които могат да струват години труд и хиляди евро загуби.
От поредицата „Наръчник на фермера“
1 част/ Без дневник за торене санкциите вече са почти сигурни
2 част/ Дневник за ветеринарномедицински манипулации и лечение
3 част/ Дневникът за млечност – Фермата вече измерва всяка капка мляко
4 част/ Дневникът за репродукция – Колелото, което върти стадото
5 част/ Дневникът за фуражите – За всяка хапка трябва да има доказателство
6 част/ Дневникът за почистване и дезинфекция – Невидимата граница между здравото и болно стадо
7 част/ Дневникът за смъртност и бракуване – Документът, който никой не обича да попълва
8 част/ (Част I) – Дневникът за движенията на животните – Документът, който проследява цялото стадо
8 част/ (Част II) – Дневникът за движенията на животните – Документът, който проследява цялото стадо
9 част/ Дневникът за биосигурност – Болестите най-често влизат през портата
10 част/ Дневникът за пашата – Картата на реалния живот на стадото
11 част/ Дневникът за водата – Най-важният ресурс в овцефермите и козефермите
14 част/ Дневникът за карантинните животни – Щитът на овцевъдството и козевъдството срещу болести
15 част/ Дневник на доенето при овце и кози – ръчно и механизирано доене
16 част/ Дневникът за техниката и оборудването при овце и кози – мобилната ферма под контрол
























