9 част/ Наръчник на фермера: Дневникът за биосигурност – Болестите най-често влизат през портата

13/06/2026

В овцевъдството и козевъдството опасността невинаги идва с новозакупено животно. Понякога тя пристига с пастира, с търговеца на агнета, с ремаркето на прекупвача или дори с ботушите на човек, който сутринта е бил в друга ферма.

Много стопани все още смятат, че най-големият риск за стадото е лошият фураж или суровата зима. Истината е, че през последните години все повече заболявания се разпространяват чрез хора, транспортни средства, оборудване и контакти между различни стада.

Точно затова Дневникът за биосигурност вече не е просто още една папка за проверка. Това е документът, който показва дали фермата реално контролира достъпа до животните и дали прави всичко възможно, за да държи болестите извън обора.

Защо биосигурността е толкова важна при овцете и козите?

За разлика от много говедовъдни ферми, овцевъдните и козевъдните стопанства често работят при по-отворени условия.

Животните:
– Излизат на паша.
– Използват общи пасища.
– Срещат други стада.
– Преминават през различни терени.
– Контактуват с диви животни.

Това увеличава риска от пренасяне на заболявания и прави контрола много по-труден. Именно затова добрата биосигурност започва не когато се появи проблем, а много преди това.

Какво представлява дневникът?

Това е регистър, в който се записват всички лица, превозни средства и дейности, които могат да имат отношение към здравето на стадото.

Чрез него фермерът може да докаже:
– Кой е посещавал стопанството.
– Защо е бил там.
– Какви мерки са били предприети.
– Извършена ли е дезинфекция.
– Имало ли е контакт с други животновъдни обекти.

При възникване на заболяване тези записи често се оказват безценни.

Общите пасища – най-голямото предизвикателство

При овцете и козите рискът невинаги влиза през входната врата. Понякога той чака на пасището. В много райони различни стада използват едни и същи маршрути, водоизточници или пасищни площи.

Това създава възможност за:
– Пряк контакт между животни.
– Замърсяване на терена.
– Разпространение на паразити.
– Пренасяне на инфекциозни заболявания.

Ето защо е добра практика фермерът да записва:
– Кое пасище е използвано.
– В кои периоди.
– Имало ли е контакт с други стада.
– Наблюдавани ли са здравословни проблеми.

Кои посетители трябва да се вписват?

Много стопани записват само непознатите хора. Това е грешка. Най-често във фермата влизат именно хората, които посещават множество стопанства.

Сред тях са:
– Ветеринарни лекари.
– Стригачи.
– Осеменители.
– Търговци на животни.
– Прекупвачи.
– Фуражни доставчици.
– Транспортни фирми.
– Сезонни работници.

Всеки един от тях може неволно да пренесе зараза от друга ферма.

Стригачите – често подценяван риск

По време на кампанията за стригане един екип може да премине през десетки стопанства само за няколко дни.
Ако оборудването не се почиства и дезинфекцира правилно, рискът от пренасяне на заболявания нараства значително.

Затова е важно да се записват:
– Датата на посещението.
– Името на екипа.
– Използваното оборудване.
– Извършената дезинфекция.

Транспортът на животни
Ремаркетата и камионите са сред най-честите източници на биологичен риск.

Особено когато:
– Превозват животни от различни ферми.
– Не се почистват между курсовете.
– Влизат директно в животновъдния обект.

Добрата практика изисква всяко транспортно средство да бъде регистрирано в дневника.

Какво трябва да съдържа дневникът?

Обикновено се записват:
– Дата.
– Име на посетителя.
– Фирма или организация.
– Причина за посещението.
– Регистрационен номер на превозното средство.
– Извършена дезинфекция.
– Час на влизане.
– Час на напускане.

Примерен формат

Дата	Посетител	Цел на посещението	Автомобил	Дезинфекция
05.06.2026	Д-р Иванов	Ветеринарен преглед	СВ1234АВ	Да
08.06.2026	Екип за стригане	Стригане на стадото	РВ5678КТ	Да
10.06.2026	Търговец на животни	Оглед на агнета	ЕН4321ВХ	Да

Какво проверяват инспекторите?

При контрол обикновено се гледа:
– Води ли се дневник.
– Попълва ли се редовно.
– Съответстват ли записите на реалните посещения.
– Има ли доказателства за дезинфекция.
– Контролира ли се достъпът до животните.

Особено при огнище на заболяване тези записи могат да се окажат решаващи.

Петте най-чести грешки

1. Не се записват редовните посетители
Именно те най-често посещават различни ферми.

2. Попълване на дневника със задна дата
Това лесно се установява при проверка.

3. Липса на информация за превозните средства
Проследяването става почти невъзможно.

4. Няма отбелязана дезинфекция
А това е основният елемент на биосигурността.

5. Свободен достъп до обекта
Всеки влиза и излиза без контрол.

Какво печели фермерът?
На пръв поглед това е още една административна задача.

В действителност дневникът може да помогне да се установи:
– Откъде е дошъл проблемът.
– Кой е бил във фермата.
– Кои контакти са били рискови.
– Какви мерки са били предприети.

Това е информация, която може да спести сериозни загуби.

Бъдещето: Биосигурност с един телефон

Все повече стопанства използват:
– Мобилни приложения.
– QR регистрация на посетители.
– Електронни дневници.
– Автоматични системи за достъп.

Така цялата информация се съхранява автоматично и е достъпна при всяка проверка.

Защото в съвременното овцевъдство и козевъдство болестите рядко се появяват случайно. Те почти винаги пристигат отнякъде. А Дневникът за биосигурност е инструментът, който помага този път да бъде проследен.