Наръчник на фермера: Дневникът за ветеринарномедицински манипулации – Как да се предпазим от санкции в овцевъдството и козевъдството

В модерното животновъдство отдавна вече не е достатъчно животните просто да бъдат нахранени и издоени. Голяма част от ежедневието на стопаните преминава в попълване на документи, дневници и подготовка за проверки, с които да се докаже кога, как и с какво са лекувани животните.

Ако има документ, който инспекторите от БАБХ почти винаги изискват първи, това е Дневникът за ветеринарномедицински манипулации и лечение. Точно в него най-често се откриват пропуски — липсващи записи, разминавания, грешно изчислени карентни срокове или следи от хаотично попълване. Рискът тук не е просто бюрократичен, а финансов — от сериозни глоби до спиране на субсидиите по обвързаната подкрепа и връщане на мляко от мандрите.

Медицинската история на стадото
Този дневник представлява официален регистър, в който стопаните и ветеринарните лекари са длъжни да описват подробно всяко едно действие, свързано със здравето на животните. В него се вписват заболяванията, леченията, антибиотиците, ваксинациите и обезпаразитяванията.

При проверка инспекторите проследяват пълната история:
 – Кое точно животно е лекувано (по индивидуален номер на ушната марка);
– Какъв точно препарат е приложен;
– Точната доза и датата на манипулацията;
– Спазен ли е карентният срок за мляко и месо.

Много фермери допускат грешката да записват по едно изречение от типа: „Овца болна – поставен антибиотик“. Това е крайно недостатъчно и се счита за нарушение. Данните трябва да бъдат максимално конкретни, както е показано в таблицата:

Специфика при овцете и козите: Къде дебнат най-големите капани?

Докато в говедовъдството се набляга на индивидуалното лечение, при овцете и козите дневникът трябва перфектно да отразява както индивидуалните, така и масовите мероприятия. В млечните и месодайните ферми за дребни преживни животни (ДПЖ) най-често в дневника влизат:

• Периодични масови обезпаразитявания: Третиранията срещу вътрешни и външни паразити (пасищни хелминтози, краста, кърлежи) засягат цялото стадо наведнъж. Те задължително се описват с точните бройки животни и използваните препарати.

• Задължителни ваксинации: Всички ваксинации по държавната профилактична програма (например срещу ентеротоксемия, син език, анаеробни инфекции) трябва да бъдат надлежно отразени от ветеринарния лекар.

• Мастити и заразно засушаване: Инфекциите на вимето са бич за млечното овцевъдство и козевъдство, а индивидуалното им лечение с антибиотици изисква строго проследяване.

• Копитен гнилец и некробацилоза: Проблемите с копитата изискват както групови вани, така и индивидуално третиране, което също се документира.

• Следродилни усложнения и репродуктивни проблеми: (задържане на плацента, метрити), пневмонии и диарии при агнетата и яретата.

Важно: Основният проблем в сектора е, че поради динамиката в овчарника записите често се правят със закъснение или „по спомен“, което веднага личи и води до санкции при проверка.

Карентният срок – най-рисковата зона в овцевъдството

Карентният срок е времето след последното третиране с лекарство, през което продукцията (овче/козе мляко или агнешко/ярешко месо) не може да се използва за човешка консумация. През този период млякото трябва да се дои отделно и да се унищожава, а животните не могат да се изпращат за клане.

Ако даден антибиотик или обезпаразитяващ препарат има карентен срок за мляко от 72 часа, това означава точно три денонощия. При откриване на остатъчни количества от медикамента в общия охладителен съд, мандрата има право да върне цялото количество мляко и да наложи сериозни финансови санкции на фермата. При повторно нарушение стопанството влиза под специален засилен контрол, а рискът от спиране на субсидиите за качествено мляко е огромен.

За да се избегнат грешки при доене, в овцефермите се използват различни методи за бързо маркиране на лекуваните животни — цветни спрейове, марки за крака (наглезенници) или специални маркиращи ленти, които веднага да сигнализират на доячите на карусела или в залата.

Какво още сравняват инспекторите от БАБХ?

Проверката на инспекторите вече не се ограничава само до прелистване на дневника. Те извършват кръстосани проверки, като сравняват:

1. Фактурите за закупени лекарства – дали съвпадат количествата в тях с вписаните като разход в дневника;

2. Наличието на ветеринарни рецепти за всеки използван антибиотик или инжекционен препарат;

3. Ветеринарния договор на фермата;

4. Дневните количества предадено мляко в мандрата – инспекторите следят дали има логичен спад в общия литраж в дните, когато в дневника е отбелязано, че група овце или кози са били в карентен срок.

Петте най-чести грешки, които водят до глоби

• Празни периоди в дневника: Изглежда изключително подозрително, ако във ферма със стотици овце или кози не е отбелязано нито едно лечение, обезпаразитяване или ваксинация в продължение на месеци.

• Липсващи карентни срокове: Пропускът да се запише кога точно млякото или месото на животното отново е безопасно е сред първите неща, които инспекторите забелязват.

• Нечетливи записки и поправки: Задраскванията, липсата на подписи от ветеринаря и неясният почерк винаги будят съмнение за подправяне на данни в тетрадката.

• Разминаване между лекарства и фактури: Наличието на скъпи антибиотици или препарати за обезпаразитяване във фермата без документи за техния произход е тежко нарушение.

• Лечение без участието на ветеринарен лекар: Самоволното прилагане на определени групи медикаменти без лекарско предписание носи сериозен риск от глоби.

Дигитализацията като спасение от хаоса

Поради непрекъснато растящия обем от изисквания, все повече овцевъди и козевъди в България започват да се отказват от традиционните хартиени тетрадки. Освен здравеопазването, съвременният фермер трябва да следи и доказва планове за торене на пасищата, вземане на проби, температурни режими на млякото, произход на фуражите, движение на животните (местене към пасища и кошари) и строги мерки за биосигурност.

Преминаването към електронни таблици, специализиран фермерски софтуер и мобилни приложения позволява автоматично изчисляване на карентните срокове по ушна марка и изпращане на предупреждения, когато дадено животно не бива да влиза в доилната зала.

Дневникът за ветеринарни манипулации вече не е просто досадно задължение на рафта в офиса. Той е основното доказателство, че фермата произвежда безопасно овче или козе мляко, отговаря на изискванията за хуманно отношение и работи изцяло според европейските стандарти.