8 част/ Наръчник на фермера: (Част I) – Дневникът за движенията на животните – Документът, който проследява цялото стадо

В овцевъдството и козевъдството има един документ, който често остава в сянката на дневниците за лечение, репродукция и фуражи. В същото време именно той е сред първите, които инспекторите отварят при проверка.

Това е Дневникът за движенията на животните.

На пръв поглед задачата му изглежда проста – да записва кога едно животно влиза или излиза от стопанството. В действителност обаче този регистър е основата на проследимостта в животновъдството. Той показва историята на всяка овца и коза – откъде е дошла, къде е отишла и какво се е случило с нея по време на престоя ѝ във фермата.

Без такъв контрол системата би била невъзможна. При поява на заболяване ветеринарните власти трябва бързо да установят откъде идва проблемът и кои животни са били в контакт помежду си. Именно затова движението на всяко животно трябва да оставя документална следа.

Защо този дневник е толкова важен?

Много фермери възприемат регистъра като административно изискване. Истината е друга.

Това е документът, който доказва:
 – Собствеността върху животните.
– Произхода на стадото.
– Законното придвижване на животните.
– Реалния брой овце и кози във фермата.
– Коректността на информацията в официалните регистри.

Ако липсват записи или те са непълни, много бързо възникват проблеми както при проверки, така и при кандидатстване за подпомагане.

Какво всъщност се счита за движение?

Една от най-честите грешки е схващането, че движение има само когато животното бъде продадено. В практиката обаче движението обхваща много повече ситуации.

Записват се:
 – Покупка на овце или кози.
– Продажба на животни.
– Продажба на агнета и ярета.
– Изпращане към кланица.
– Получаване на животни от друг обект.
– Преместване между собствени животновъдни обекти.
– Изпращане на изложение.
– Участие в пазар или тържище.
– Внос.
– Износ.

Всяко едно от тези събития трябва да бъде проследимо.

Защо овцевъдите и козевъдите са под особен контрол?

При дребните преживни животни движението е значително по-интензивно, отколкото много хора предполагат. Само за няколко седмици около Великден и Гергьовден от една ферма могат да излязат десетки или дори стотици агнета.

През есента често се продават шилета и разплодни животни. През цялата година се извършват бракувания, покупки и подмяна на стадото. Това означава огромен брой движения, които трябва да бъдат правилно документирани.

Какво трябва да съдържа дневникът?

Независимо дали се води на хартия или електронно, дневникът трябва да позволява пълно проследяване на всяко движение.

Обикновено се вписват:
 – Дата на движението.
– Идентификационен номер на животното.
– Вид на животното.
– Посока на движението.
– Обект на произход.
– Обект на местоназначение.
– Основание за движението.
– Номер на придружаващия документ.
– Лице, извършило записа.

Примерен формат на дневника

Ушната марка – най-важният номер във фермата

Цялата система за проследимост се крепи на един елемент – ушната марка. Това е личната карта на животното.

Без правилно записан номер:
 – Не може да се проследи произходът.
– Не може да се докаже собственост.
– Не може да се проследят движенията.
– Не може да се установи здравният статус.

Една объркана цифра често е достатъчна, за да възникне сериозен административен проблем.

Следва продължение:
 – Какво сравняват инспекторите при проверка.
– Най-честите нарушения в овцефермите и козефермите.
– Продажбите на агнета и ярета – сезонът на най-много грешки.
– Как се откриват несъответствията между документите и реалното стадо.
– Петте най-чести санкции, свързани с движението на животни.
– Как дигитализацията променя проследимостта в животновъдството.