Макар бавно и трудно, нещата в селекцията на овцете и козите у нас започват да се случват. Предложената миналата година от овцевъдите схема за подпомагане на кочопроизводството вече работи, а в момента се извършва оценка на кочлетата.
Това е една от посоките, по които могат да се развиват стадата ни, особено при положение че изкуственото осеменяване все още се прилага ограничено.
Именно при изкуственото осеменяване при дребните преживни животни вече има и добри примери. В стадото на Стоян Димитров в с. Панаретовци, Сливенска област, е приложено изкуствено осеменяване при козите, като е постигната заплодяемост от около 70%. Опитът е проведен съвместно с ИАСРЖ и развъдните асоциации в козевъдството.
Вероятно все по-често ще чуваме за подобни мероприятия, свързани с развъждането на овце и кози.
Кочопроизводството започва много преди случната кампания
Когато говорим за кочопроизводство, трябва да сме наясно с нещо много важно – то не се състои в това да съберем определен брой мъжки агнета, да ги отгледаме и след това да ги продадем.
Работата започва много по-рано.
Първо трябва да бъде определена линейната структура на стадото, от което ще бъдат заделени бъдещите кочове. Следва да се направи план за подбора и съчетаването на животните – кои кочове с кои майки да бъдат използвани, като се вземат предвид данните от контрола на майките и тяхната продуктивност.
Това е основата на селекцията.
Следва агнилната кампания. Тогава селекционерите трябва да разпознаят мъжките агнета, които имат потенциал да станат бъдещи разплодници. Това изисква опит и добре набито селекционно око.
Агнетата се идентифицират и следят от самото начало. Произходът трябва да бъде доказан, а данните да се записват. Именно записите са едно от най-важните оръжия на селекцията.
След отбиването, което трябва да бъде след достатъчно дълъг бозаен период, мъжките агнета се събират и се поверяват на подходящ стопанин за отглеждане. Следват контролни измервания на живото тегло според развъдната програма.
На определена възраст се извършва бонитировка, животните се остригват и отново се оценяват. Контролът върху живото тегло и развитието им трябва да бъде постоянен.
Преди всичко това обаче трябва да има контрол върху произхода и здравния статус на животните. Необходимо е да се изследва и за заболявания, включително генетични рискове.
Кочът трябва да бъде оценен, а не просто сертифициран
Опитът на други държави показва колко опасно е да се произвеждат много разплодници, без да се следи какво реално дават на потомството.
В Румъния например са произвеждани кочове с отлични сертификати, но без достатъчно внимание към действителните им качества. В резултат обикновените овцевъди са плащали високи цени за животни, които не винаги са оправдавали очакванията.
Днес там се прилагат и ДНК анализи за доказване на произход и за установяване на носителство на определени заболявания, включително скрейпи.
У нас все още не сме готови за пълното прилагане на подобна система. Липсва достатъчно голяма база данни, необходимата лабораторна инфраструктура и цялостна програма за обработка и сравнение на резултатите.
Но това не означава, че не трябва да вървим натам.
За всяка порода трябва да се създава надеждна база данни, в която да се събират информацията за произхода, продуктивността, потомството и развъдната стойност на животните.
Истинският тест идва след продажбата
Един коч може да изглежда прекрасно и да има отличен произход. Това обаче не е достатъчно.
Истинският въпрос е какво ще даде на стадото.
След заплождането започва най-важната част – проследяването на потомството. Трябва да се знае кои агнета са получени, как се развиват, какви продуктивни качества показват и какви характеристики предават от бащата.
Тук са необходими контрол и много записи.
В крайна сметка именно данните за потомството позволяват да бъде определена реалната развъдна стойност на младия коч.
Това, че един коч е купен от депо, не означава автоматично, че той е добър подобрител. Възможно е да се окаже и влошител.
Затова селекцията не приключва с продажбата на коча. Тя започва да дава истинския си резултат след това.
Храненето е част от селекцията
Не трябва да се забравя и нещо привидно просто, но изключително важно – храненето.
Няма как да очакваме добър разплодник, ако младият коч е отглеждан с компромисно хранене. Най-добрият фураж във фермата трябва да бъде предназначен за кочовете и бъдещите разплодници.
Особено внимание трябва да се обръща на качеството и баланса на дажбата. Овесът има важно място в храненето на младите кочове, а храненето трябва да бъде съобразено с възрастта и развитието им.
Следва и подготовката за случната кампания. Преди разпределението по стадата е възможно да се направят пробни скачки, както се е практикувало и в миналото. Така младите кочове се приучват, а може да се направи и оценка на качеството на спермата.
Необходима е цялостна система
За да има истинско кочопроизводство, са необходими още няколко важни неща:
– ротационен план за разпределение на кочлетата между стопанствата;
– лаборатория за изследване качеството на вълната при съответните породи;
– станции за изпитване на младите кочове по собствена продуктивност;
– независими комисии за оценка;
– надеждна система за доказване на произхода;
– добра организация на случната кампания;
– използване на изкуствено осеменяване, когато това е необходимо за изпълнение на селекционните цели;
– най-вече – постоянен контрол и водене на записи.
В много държави, независимо от навлизането на генетичните анализи, продължават да съществуват станции за изпитване на приплода на младите разплодници.
Това са места, където се измерва, наблюдава и сравнява. В някои от тях участват държавата, научни институти, развъдни организации и университети. Студентите също участват в измерванията и обработката на данните.
Този модел показва нещо важно – селекцията не е работа само на една организация. Тя изисква система.
И накрая идва най-важният момент – кочът трябва да стигне здрав до стадото
След като младият коч бъде разпределен, трябва да бъде транспортиран и настанен правилно.
Не можем да очакваме от животно, което е прекарало часове в лошо транспортиране, след това е било пуснато сред агресивни възрастни кочове, хранено неправилно и оставено да ходи по десет часа в горещината, да изпълни най-важната си задача.
А тази задача е проста: – да заплоди овцете.
Кочопроизводството е дълъг процес. То започва с избора на родители, преминава през раждането, отглеждането, контрола, оценката и здравните изследвания и продължава чак до момента, в който потомството покаже дали този коч действително е бил добър избор.
Затова ако някой си мисли, че кочопроизводството е просто да купи определен брой мъжки агнета, да ги отгледа и да ги продаде – по-добре изобщо да не се захваща с това.
Защото един коч не е просто животно със сертификат.
Той е бъдещето на стадото.
И преди да го купим, трябва да си зададем един прост въпрос:
Ако този коч беше мой, бих ли искал именно неговите качества да се предадат на цялото ми стадо?
