Застаряващото фермерско население в ЕС поставя под въпрос продоволственатасигурност на континента. Брюксел търси отговори, но времето натиска.
Представете си полета, които никой не оре. Не защото земята е изтощена, а защото просто няма кой — или по-точно, младите хора са избрали да не правят това. Именно тази перспектива тревожи все повече европейски политици и земеделски експерти, докато средната възраст на фермера в ЕС неуклонно се покачва.
| 58 (години) | средна възраст на фермерите |
| <7% | от фермерите са под 35 години |
| 2028 година | начало на следващия период на ОСП реформа |
Каква е пречката
Проблемът не е само демографски. Начинаещите фермери се сблъскват с конкретни и сериозни препятствия: земеделската земя е скъпа и трудно достъпна, банките рядко дават заеми без обезпечение, а наследствените процедури в много страни са бавни и тежки. Към всичко това се добавят и климатичните рискове, които правят бизнес плановете непредсказуеми.
Особено болезнен е въпросът с прехвърлянето на стопанствата между поколенията. Много по-възрастни фермери искат да се пенсионират, но не могат — или защото нямат достатъчно пенсия, или защото процедурата по предаване на фермата е толкова сложна, че просто я отлагат. Резултатът: стопанствата остаряват заедно с техните собственици.
Какво предлага ЕП
Европейският парламент сега обсъжда конкретни мерки — от резервиране на минимален дял от аграрния бюджет за млади фермери, до създаване на обсерватория за земеделски земи, която да следи цените и прехвърлянето на имоти в реално време. Предлагат се и гаранционни фондове, кредитиране с облекчени условия и консултантски центрове за хора, навлизащи в сектора.
Жените фермери заемат специално място в дискусията. Въпреки че управляват значителен дял от стопанствата в ЕС, те все още остават извън голяма част от решенията — в кооперации, браншови организации и политически структури. Новите предложения целят да променят това.
Ще е ли достатъчно
Въпросът, който остава отворен: дали финансовите стимули сами по себе си могат да обърнат демографска тенденция? Критиците посочват, че парите не решават проблема с престижа — земеделието в много части на Европа се възприема като тежка и нискодоходна работа. Промяната трябва да е по-дълбока и да включва образование, инфраструктура и преосмисляне на самия образ на фермера в обществото.
До 2028 г., когато ще влезе в сила следващата реформа на Общата селскостопанска политика, прозорецът за действие е тесен. А нивите не чакат.
Статията е изготвена въз основа на проектодоклад на Европейския парламент за поколенческото обновяване в земеделието.
