В здравата овца или коза няма нищо случайно. Все повече стопани забелязват проблеми в стадото – намален апетит, спад в млеконадоя, слаб растеж при младите животни или затруднено заплождане. А понякога причината е не във видимото, а в скритото – в самата храна. Става дума за микотоксини – невидими, но силно вредни вещества, произвеждани от плесени, които се развиват в зърно, силажи, слама, тревни бали и дори комбинирани фуражи.
Тези токсини са коварни, защото не винаги имат вкус, мирис или цвят. Животните ги поемат заедно с ежедневната дажба, а резултатът може да бъде сериозен и дълготраен. Овцете и козите, особено в лактация или бременност, са много чувствителни към тези вещества.
Какво представляват микотоксините?
Микотоксините са отровни вещества, образувани от определени видове гъбички (плесени), които се развиват при влажност, топлина или неправилно съхранение. Те не се унищожават при изсушаване, ферментация или приготвяне на комбинирани фуражи. Най-често срещаните микотоксини в храната на овце и кози са:
– Афлатоксин – силно токсичен, преминава в млякото и вреди на черния дроб;
– Зеараленон – хормонално активен, води до безплодие и аборти;
– Деоксиниваленол (DON) – намалява апетита, предизвиква повръщане и стрес в храносмилането;
– Фумонизини и охратоксини – увреждат бъбреците и черния дроб, водят до хронично отслабване.
Кои фуражи са най-рискови за микотоксини?
Микотоксини могат да се съдържат във всеки вид фураж, ако:
– тревата или царевицата са прибрани късно или при влажно време;
– при съхранението се е развила плесен поради контакт с въздух;
– зърнените фуражи (ечемик, царевица, пшеница) са с висока влага;
– балирани фуражи (люцерна, слама) са мухлясали;
– готови фуражи са престояли дълго в топло и влажно помещение.
Специално при овце и кози, които често получават дажби с по-ограничен състав (например само сено и малко зърно), всяко замърсяване с микотоксини се усеща по-силно, защото няма „разреждане“ на риска.
Най-често срещани микотоксини при овце и кози
| Микотоксин | Фуражи, в които се среща | Вредни ефекти при овце и кози | Критични стойности (в mg/kg фураж) |
|---|---|---|---|
| Афлатоксин B1 | Царевица, фъстъци, памучен шрот, комбинирани фуражи | Увреждане на черен дроб, отслабен имунитет, преминаване в млякото, растеж на тумори при продължително излагане | > 0,02 – преминава в мляко; препоръчително < 0,005 |
| Зеараленон (ZEA) | Царевица, пшеница, ечемик, люцерна | Нарушена плодовитост, фалшива разгоненост, аборти, уголемена вулва при малки животни | > 0,5 – започват репродуктивни нарушения |
| Деоксиниваленол (DON) (вомитоксин) | Царевица, трици, комбинирани фуражи | Намален апетит, спад на млеконадоя, поведенчески промени, понижен имунитет | > 0,5 – чувствителни индивиди показват ефекти; > 1 – явни признаци |
| Фумонизини (B1, B2) | Царевица, царевичен силаж, зърнени смески | Проблеми с черен дроб, дихателна система, намалена плодовитост | > 5 – при дългосрочен прием се отразява върху здравето |
| Охратоксин A (OTA) | Мухлясали сено, слама, храни при лошо съхранение | Уврежда бъбреците, отслабва имунната система, повишава смъртността при агнета и ярета | > 0,03 – видим ефект при млади животни |
| Т-2 токсин и HT-2 (тип трихотценени) | Плесенясали сено, царевица, ечемик, слама | Язви в устата, намален прием, спад в растежа и млеконадоя, аборти | > 0,05 – първи признаци; > 0,1 – опасен ефект |
Как да разпознаем проблем, свързан с микотоксини?
Признаците често са неясни, но включват:
– намален апетит и отдръпване от яслата;
– спад в млеконадоя при лактиращи животни;
– аборти, слаби ярета или агнета, трудности при заплождане;
– диарии, колики, подуване;
– влошено качество на млечната продукция – мирис, консистенция;
– бавно растящи или изоставащи млади животни.
Как да се предпазим?
Превенцията е ключът, особено при дребните преживни, които имат чувствителна храносмилателна система.
1. Фуражи от сигурен произход
– Купувай само от проверени доставчици, които предоставят лабораторен анализ.
– Не използвай мухлясали или подозрително миришещи бали, дори частично.
– Проверявай зърното за сплъстяване, влажност или сивкави петна.
2. Условия на съхранение
Поддържай сухи и проветриви помещения за фуражите.
Приготвяй дажбата прясно – не оставяй смески за следващия ден.
Съхранявай бали и зърно така, че да не се овлажняват от дъжд или влага от пода.
3. Добавяне на свързващи вещества
Включи в храненето естествени адсорбенти (като бентонит или клиноптилолит), които улавят токсините и ги изхвърлят с изпражненията, без да навлизат в кръвта.
Балансирано хранене = устойчиво стадо
Дори най-добрият фураж може да се окаже заплаха, ако съдържа микотоксини. Затова не е достатъчно да се гледа само съдържанието на протеин или енергия. Важно е да се следи качеството и безопасността на храната. При съмнение – изпрати проби за лабораторен анализ. Това важи с още по-голяма сила за ферми с възпроизводство, където абортите и слабите приплоди са критичен проблем.
Заключение
Микотоксините са невидим, но реален риск, особено при овце и кози. Но когато стопанинът е информиран и внимателен – контролът е възможен. Съчетанието от добри фуражи, подходящо съхранение, наблюдение на животните и превантивни добавки може да гарантира сигурност за стадото и доходност за стопанството.
– Овцете и козите са по-чувствителни от говедата, особено при млади животни, бременни женски и лактиращи животни.
– Дори стойности под „официалните“ критични граници могат да доведат до проблеми при продължително хранене.
– Комбинираният ефект от повече от един микотоксин е особено рисков – нарича се синергичен ефект.
– Подходящо е включване на свързващи вещества още при ниски нива на съмнение, особено при смески, съдържащи царевица и пшеница.
