Европейската комисия издаде нова препоръка под номер (ЕС) 2026/2297, която насочва вниманието към превенцията и наблюдението на нитратите и нитритите във фуражите. Въпреки че документът няма обвързващ характер с нови задължителни максимуми, той поставя фокуса върху реалното съдържание на храната и водата в стопанствата.
Основната заплаха за преживните животни се крие в процесите в търбуха, където микроорганизмите преобразуват погълнатите нитрати първо в нитрити, а след това в амоняк. При прекомерно натрупване на нитрити се образува метхемоглобин, който драстично намалява способността на кръвта да пренася кислород. Според научната оценка на Европейския орган за безопасност на храните от 2020 г., потенциален здравен риск съществува при специфични дажби, включващи тревен силаж при месодайни говеда и кози за угояване.
Факторите, водещи до високи нива на нитрати, се заложени още в процеса на отглеждане на фуражните култури. Сред тях са прекомерното или закъсняло азотно торене, сушата, както и облачното и студено време. По-младите растения натрупват повече вредни вещества, като концентрацията им е най-висока в основата на стъблото. Макар правилното силажиране да спомага за намаляване на нитратите, то не гарантира пълна безопасност на всяка партида. Добрият външен вид на фуража не е доказателство за неговия химичен състав, което налага задължителни лабораторни анализи.
Особено уязвими са бременните животни. В приложението към документа се посочва ориентировъчна граница от над 4000 милиграма нитрати на килограм фураж при 12% влажност – при такива стойности храненето на бременни животни трябва да се избягва, а при останалите делът на този фураж следва да бъде ограничен. Специалистите напомнят, че лабораторните резултати задължително трябва да се разчитат спрямо съответните единици и влажност, тъй като стойностите за пресен материал не са директно съпоставими.
Липсата на достатъчно данни за редица фуражи, включително прясната трева, затруднява прецизната оценка на риска. За българските животновъди е от съществено значение да разполагат с достъпни и представителни изследвания, които ветеринарните лекари и специалистите по хранене да могат да прилагат на практика. На навременната превенция се разчита за предотвратяване на стопански загуби, преди проблемите да са се отразили на стадата.
