Падналите валежи могат да възстановят пасищата, но не покриват разходите за вече купения фураж, нито връщат продадените животни или изчерпаните запаси. Поради тази причина оценката на подкрепата при суша не трябва да се ограничава само до броя на включените области в официалните списъци. Ключовият показател остава колко от засегнатите стопанства реално получават възможност да продължат своята дейност.
Включването на допълнителни райони е необходима стъпка, но то не представлява цялостно решение. Между признатите щети, допустимите животни и реалните финансови загуби на фермерите остават сериозни разминавания, които Министерството на земеделието и храните (МЗХ) следва да разясни.
Включването на 28-те области не означава подкрепа за всички животновъди
Въпреки че разширеният обхват обхваща поне едно животновъдно направление, във всяка от 28-те области на страната, това не гарантира подпомагане за всяка категория животни по региони.
Според публикуваните данни млечните крави са допустими за подпомагане в 16 области, биволиците — в 17, овцете майки — в 15, а козите майки — в 22.
Общото съобщение за национален обхват създава очаквания, които не съответстват на конкретните критерии. За стопаните е от съществено значение да знаят дали тяхното направление е включено и какви са причините за съответните ограничения.
Запазването на производството е постигнато с извънредни разходи
Проектът от 14 октомври изисква минимум 30% спад в средногодишната продукция. От разясненията на МЗХ по време на срещата с животновъди в Благоевград става ясно, че мярката компенсира доказани загуби на продукция, а не направените производствени разходи.
Това изискване създава съществено разминаване с реалното състояние на стопанствата. При пресъхнали пасища много фермери закупуват допълнителен фураж и успяват да запазат обема на произведеното мляко. В тези случаи липсва изискваният спад в продукцията, но са направени значителни извънредни разходи, изчерпващи наличните финансови ресурси. Извън обхвата на подпомагането остават точно онези стопани, които са положили най-големи усилия да запазят стопанствата си.
МЗХ следва да уточни какъв тип подкрепа се предвижда за подобни казуси, както и при какви условия и срокове ще се предоставя тя.
Използване на зимните фуражни запаси през летния период
Международният опит показва, че последиците от сушата се проявяват и след нейния край. Анализът на британския Съвет за развитие на земеделието и градинарството (AHDB) за октомври 2026 г. сочи, че високите температури и сушата през 2026 г. са принудили редица ферми във Великобритания да използват зимните си фуражни запаси още през лятото. Това изчерпване, съчетано с високите разходи и съкращаването на стадата, води до прогнозиран спад от 2,2% в британското млекопроизводство за сезон 2026/2027 г.
Тези данни описват механизъм, който е уместно да бъде проучен и в България: запазването на лятното производство често се реализира за сметка на зимната сигурност на стопанството. Поради това е необходимо българската оценка да вземе предвид наличните фуражни запаси, направените извънредни покупки и възможността за изхранване на животните през следващите месеци.
Подпомагането остава в процес на обсъждане
По време на срещата в Благоевград са дискутирани възможности за осигуряване на допълнителна подкрепа, включително чрез остатъчен бюджет по минималната помощ.
Необходимост от запазване на производствения капацитет
За осигуряване на ефективност е необходима прозрачност относно използваната методология, източниците на данни и причините за изключване на определени направления. Важно е да бъде разписан и механизъм за разглеждане на възражения при разминаване между административните заключения и реалното положение във фермите.
Основен критерий за успеваемостта на прилаганите мерки остава възможността на стопанствата да продължат своята оперативна дейност. Окончателният край на последиците от сушата за животновъдите настъпва тогава, когато са осигурени необходимите фуражни ресурси, финансова стабилност и предвидимост за следващия стопански цикъл.
