Държавното дружество „Магазин за хората“ остана без ръководство в момент, в който проектът трябваше да доказва, че има място на пазара. Вместо това – масови оставки, противоречиви сигнали и все по-сериозни въпроси какво точно се случва зад витрината на една идея, представена като социална политика.
Съветът на директорите подаде заявления за напускане, като официалното обяснение звучи почти административно: липса на институционален диалог, неясна управленска посока и отсъствие на подкрепа от страна на принципала – Министерство на земеделието и храните. Само че в този случай формалният език трудно прикрива реалното напрежение.
От ръководството твърдят, че комуникацията с министерството се е водила основно през медиите, а не по управленски път. По техни думи, стратегически насоки почти не са давани, не е изисквана преработка на бизнес плана, нито е имало ясно зададени цели. Вместо това – искания за оперативни справки в кратки срокове. „Ключовият диалог се водеше публично“, казват те, и определят този подход като неработещ.
На този фон държавата рисува съвсем различна картина. По време на заседание на Министерския съвет служебният премиер Андрей Гюров постави под съмнение самия смисъл на проекта. Говори се за празни рафтове, натрупани загуби и съмнения дали не се повтаря познат сценарий – публичен ресурс, изразходван без реален ефект. Думите му за „празни рафтове и пълни джобове“ прозвучаха като директно предупреждение, че случаят няма да остане само на ниво политическа реторика.
Истината, както често се случва, изглежда се намира някъде по средата – но с тежък превес на проблемите. От една страна, дружеството отчита разрастване: 110 обекта в около 90 населени места, още десетки в процес на договаряне. Цените, според управата, са с 20% до 30% по-ниски от тези в големите вериги и близки до промоционалните им нива. На хартия това изглежда като изпълнение на основната цел – достъпни стоки, особено за по-малки населени места.
От друга страна, финансовите резултати охлаждат ентусиазма. Дружеството приключва 2025 г. със загуба от около 284 хиляди лева, а въпреки наличните над 9,3 милиона лева по сметките към март 2026 г., въпросът не е дали има ресурс, а дали той се използва ефективно. Още по-притеснително е, че според предварителни разчети дори сериозен ръст на оборота не гарантира достигане до печалба.
Тук идва и същественото разминаване. От „Магазин за хората“ твърдят, че в публичното пространство се правят грешни интерпретации – смесват се оборот, приходи и маржове. Подобни грешки обаче не са просто счетоводен детайл. Те показват липса на синхрон между институциите и ръководството – нещо, което в крайна сметка подкопава доверието в целия проект.
А началото беше различно. През август 2025 г. държавата създаде дружеството с капитал от около 10 милиона лева и амбицията да предложи алтернатива на скъпите храни. Идеята, свързвана с Делян Пеевски, предвиждаше мрежа от магазини с приоритет към български производители и ограничена търговска надценка.
Само че още в първите месеци концепцията започна да се променя. От самостоятелни обекти се премина към партньорства, а накрая – до модел „щанд в магазин“. Този постепенен компромис подсказа нещо важно: първоначалният план не е бил достатъчно устойчив.
И въпреки това проектът продължи да се разширява. Подписани бяха партньорства, включително с кооперативни структури, а броят на обектите растеше. Външно – движение напред. Вътрешно – очевидно натрупване на напрежение.
Любопитен детайл от позицията на напускащите директори е опитът да се защитят от критики за възнагражденията. Те подчертават, че в началото са работили срещу около 400 евро месечно и че не „се държат на всяка цена за постовете“. Подобни уточнения рядко се появяват случайно – обикновено са реакция на вече отправени обвинения.
В крайна сметка ситуацията стигна до точката, в която управлението си тръгва, а въпросите остават. Директорите ще продължат да изпълняват задълженията си до изтичане на предизвестието, но това е по-скоро формалност. Реално проектът влиза в период на несигурност.
И тук идва по-голямата тема, която излиза извън конкретния случай. Може ли държавата да бъде ефективен играч в търговията на дребно? Може ли социална цел да се съчетае с икономическа устойчивост, без ясна стратегия и контрол?
„Магазин за хората“ трябваше да даде отговор на тези въпроси. Засега по-скоро ги задълбочава.
Проектът тръгна с обещание за по-евтини стоки и подкрепа за местните производители. Днес стои на ръба между амбиция и провал. И ако нещо е сигурно, то е, че доверието – веднъж загубено – се връща много по-трудно от откриването на нови обекти.
