Хранителните разстройства, свързани с киселинността в търбуха, са сред най-сериозните предизвикателства пред стопаните на дребни преживни животни. Острата ацидоза, известна още като „зърнено отравяне“, не е просто лошо храносмилане – това е критично състояние, което може да доведе до загуба на голям брой животни за броени часове.
Биологичен механизъм на интоксикацията
Проблемът започва, когато животното погълне голямо количество лесно ферментиращи въглехидрати (пшеница, ечемик, царевица, хляб или гнили плодове). В рамките на 2 до 6 часа микрофлората в търбуха се променя драстично. Грам-положителните бактерии (Streptococcus bovis) започват да се множат неконтролируемо, произвеждайки огромни нива на млечна киселина.
Когато нивото на pH падне под 5, полезната микрофлора, която разгражда целулозата, загива. Млечната киселина действа като магнит за течности – тя изтегля водата от кръвта и тъканите в търбуха. Това води до парадоксална ситуация: животното има „пълен стомах“ с течно съдържание, но целият му организъм е в състояние на тежко обезводняване.
Разпознаване на симптомите
Клиничната картина варира според количеството приета храна, но най-често се наблюдават три фази:
-
Начална фаза (6–12 часа): Животните спират да преживят, изглеждат умърлушени и губят интерес към храната. Търбухът става ленив и движенията му спират.
-
Критична фаза: Появява се обилна диария с характерна светложълта или сивкава окраска и кисела миризма. Пулсът се ускорява (над 100–120 удара в минута), очите хлътват, а кожата става суха. При почукване в лявата част на корема се чува плискане на течност.
-
Терминална фаза: Животните залежават, често с извита назад глава (подобно на състояние при кетоза или пареза). Телесната температура често пада под нормата в края на процеса. Настъпва кома и смърт в рамките на 24 до 72 часа.
Важно за овцевъдите: Едно от най-коварните последствия при оцелелите животни е развитието на ламинит (възпаление на копитата). Животните накуцват седмици след инцидента, а копитата им могат да се деформират трайно.
Ветеринарно медицинско лечение
Лечението трябва да започне веднага, преди токсините да са увредили трайно черния дроб. Основните подходи са:
-
Алкализиране: Орално приложение на натриев бикарбонат (сода) или магнезиев оксид за неутрализиране на киселината.
-
Спешна хидратация: Венозни вливания на изотонични разтвори за възстановяване на водно-солевия баланс.
-
Витамин B1 (Тиамин): При ацидоза синтезът на този витамин спира, което води до мозъчни увреждания. Инжектирането му е задължително за спасяване на нервната система.
-
Трансфаунация: Прехвърляне на търбушно съдържание от здраво животно – това е най-ефективният начин за възстановяване на живата микрофлора.
-
Антибиотици: Прилагат се за предотвратяване на абсцеси в черния дроб, причинени от проникващите през увредената стомашна стена бактерии.
Стратегии за превенция
За да се минимизират рисковете в стопанството, трябва да се прилагат следните правила:
-
Правило на 14-те дни: Всяко преминаване от паша към зърнено хранене или смяна на вида зърно трябва да отнеме поне две седмици, като се започне с минимални дози.
-
Груб фураж преди зърно: Никога не давайте концентрат на гладни животни. Първо се предлага качествено сено или слама, за да се стимулира отделянето на слюнка, която е естествен буфер.
-
Фракция на зърното: Целите зърна са по-безопасни от смляната ярма, тъй като се разграждат по-бавно и не предизвикват толкова рязък скок на киселинността.
-
Буфери в дажбата: При високопродуктивни животни е препоръчително добавянето на сода бикарбонат (около 1% от дажбата) директно в смеските.
Ранната диагностика е ключова – ако забележите дори едно животно в стадото
с признаци на преяждане, е силно вероятно останалите да страдат от
субклинична ацидоза, която тихомълком намалява продуктивността им.
