Copa-Cogeca излязоха с категорична позиция: вълната е стратегически селскостопански ресурс, който днес се губи заради регулаторна рамка, писана без икономическа логика и без реална връзка с практиката на фермера.
Вместо да носи доход, вълната в много региони на ЕС се превръща в разход. Това не е пазарен провал. Това е регулаторен проблем.
Къде е спирачката?
Основният юридически казус произтича от Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно страничните животински продукти.
Суровата вълна от здрави животни попада в режим, който:
– изисква специфични условия за транспорт;
– налага административни процедури при търговия;
– третира материала по начин, сходен с потенциално рискови продукти.
Това води до:
– повишени разходи за логистика;
– отказ на малки преработватели да работят със суровина;
– административна тежест, непропорционална на реалния риск.
Резултатът е парадоксален: безопасен, естествен материал се оказва по-труден за реализация от синтетичен вносен продукт.
Разрушена верига на стойност
Европейската верига за добавена стойност при вълната отслабна системно през последните десетилетия.
Как изглежда реалността днес:
– Намален капацитет за пране и първична обработка в ЕС.
– Затваряне на традиционни експортни пазари.
– Срив в изкупните цени.
– Липса на регионални клъстери за преработка.
В много случаи изкупната цена не покрива дори разхода за стригане. Това означава, че стопанинът плаща от джоба си, за да изпълни задължението по хуманно отглеждане на животните.
Това е икономически абсурд. И е директен удар по устойчивостта на овцевъдството.
Какво конкретно предлага Copa-Cogeca?
1. Преразглеждане на правната класификация
Организацията настоява вълната от здрави животни да бъде третирана като аграрна суровина, а не като рисков страничен продукт.
Това би означавало:
– опростяване на процедурите;
– намаляване на административната тежест;
– по-лесна търговия вътре в ЕС;
по-добра конкурентоспособност спрямо вносни материали.
Правилото трябва да следва реалния риск, а не да създава изкуствена бариера.
2. Активно насърчаване на маркетинга и валоризацията
Вълната има много повече приложения от традиционния текстил:
– строителна изолация с нисък въглероден отпечатък;
– биоразградим мулч;
– почвени подобрители;
– материали за ерозионен контрол;
– технически текстили.
Проблемът не е липсата на приложения. Проблемът е липсата на пазарна рамка, която да ги направи икономически достъпни.
Ако ЕС говори за кръгова икономика, тук е перфектният тест дали това е стратегия или просто лозунг.
3. Подкрепа за иновации и местна преработка
Без регионална инфраструктура няма добавена стойност.
Необходими са:
– инвестиции в малки и средни перални и преработвателни предприятия;
– иновационни програми за нови продукти от вълна;
– стимули за кооперативни модели.
Това означава работни места в селските райони, а не износ на суровина без стойност.
4. По-лесна употреба на вълната в самите стопанства
Вълната може да се използва директно на ниво ферма:
– за мулчиране;
– за задържане на влага;
– като органичен материал за подобряване на структурата на почвата.
Но и тук регулаторната несигурност възпира фермерите. Нужна е яснота и правна сигурност.
По-широкият стратегически контекст
ЕС има Стратегия за биоикономика и планира нова стратегия за животновъдството. Ако в тези рамки вълната остане третирана като отпадък, ще имаме сериозен разрив между политика и практика.
Вълната е:
– възобновяем ресурс;
– биоразградима;
– част от традиционния европейски модел на животновъдство;
– логичен елемент от кръговата икономика.
Да я складираме и изхвърляме означава да работим срещу собствените си цели.
Изводът е ясен
Copa-Cogeca не искат субсидии за неефективност. Искат нормални правила за нормален продукт.
Фермерите вече поемат разхода по стригането. Те поддържат пасищата. Те произвеждат естествен материал с потенциал.
Време е регулацията да спре да пречи и да започне да помага.
Това не е идеологически спор. Това е въпрос на икономическа логика и уважение към труда.
