Кръговостта като правило, а не изключение
В сектора на козевъдството фуражът се оказва не просто храна, а ключов инструмент за намаляване на въглеродния отпечатък. Около 80–90% от комбинираните фуражи за кози се произвеждат от остатъчни и странични продукти – суровини, които хората не консумират. Това поставя козевъдството на върха по устойчивост в сравнение с други сектори: при млечните крави делът е около 50%, при свинете – 45%, а при птиците едва 20%.
Знаете ли, че… – До 90% от комбинираните фуражи за кози се правят от остатъчни продукти, които хората вече не консумират?
– Това се нарича кръговратност – повторно използване на ресурси, вместо те да се изхвърлят като отпадък.
– Примери за такива суровини са непродаден хляб, картофени влакнини, цвеклова пулпа, пивоварни зърна и соеви люспи.
– Козите превръщат тези остатъци в мляко, месо и тор, който пък връща хранителните вещества обратно в почвата.
– Така фермата влиза в затворен кръг – почти нищо не се губи, а всяка суровина намира нов живот.
Най-големият дял от въглеродния отпечатък
Производството на фуражи носи най-сериозната тежест във въглеродния отпечатък на една козеферма – около 45%. Две трети от това идва от комбинираните фуражи, останалото – от грубите фуражи и млекозаместителите. Следващ по значимост източник са метановите емисии от търбуха на козите – 29%, а останалите 25% се дължат на тор, постеля и енергия.
Хлябът и шоколадът стават фураж
Кръговите суровини включват продукти, които вече не са подходящи за хора, но имат стойност за животните – от непродаден хляб до шоколадови изделия с дефект. Към тях се прибавят и странични продукти като цвеклова пулпа, соеви люспи, картофени влакна, експелер от палмови ядки и пшенични отсевки. Така козите „рециклират“ хранителни потоци, които иначе биха били загубени.
Защо точно козите?
Ключът е в особеностите на дажбите. Козите имат нужда от енергия и фибри едновременно. В остатъчните продукти често остават именно влакнини – след като протеинът, нишестето и маслата са отделени за човешка храна. Докато пилетата трудно усвояват подобна храна, козите се справят отлично, превръщайки я в качествено мляко.
Конкуренция за суровини
Фермерите и производителите на фуражи обаче срещат конкуренция за тези остатъчни продукти. Те са търсени и от енергийния сектор за производство на биогаз, който до 2030 година трябва да достигне 20% дял в газовия микс на ЕС. От друга страна, строгите правила за безопасност на храните ограничават използването на някои кръгови суровини във фуражите.
Идеалът от 100% – възможен ли е?
Специалистите са категорични: напълно кръгов фураж е невъзможен. Винаги ще са нужни добавки като протеини, мастни киселини, витамини и микроелементи, които трудно се намират в остатъчни продукти. Но дори сегашното ниво от 90% е впечатляващо.
Финансов стимул вместо наказание
Според експерти, истинската промяна ще дойде от пазара – ако фермерите получават възнаграждение за намалени емисии на CO2. „Морковът винаги е по-ефективен от тоягата“ – казва един от тях. Вече се обсъжда въвеждането на бонуси за фермери, които постигат измеримо намаляване на емисиите.
Практическите решения
Първите измервания на ферми във Франция и Белгия показват разлика от над 700 грама CO2 на килограм мляко между конвенционално и биологично стопанство. Намаляване може да се постигне чрез:
– избягване на соеви продукти във фуража,
– удължаване на периода на доене,
– използване на люцерна вместо слама,
– хранене с пивоварни зърна и пулпа,
– по-малко азотно торене и повече бобови култури.
Тези мерки не само намаляват емисиите, но често носят и икономическа изгода, защото подобряват ефективността на фуражите.
Перспективата
Според данни от 2024 г. въглеродният отпечатък на холандското козе мляко е около 1,57 кг CO2 еквивалента на килограм мляко. Но резултатите варират силно – някои ферми постигат под 800 грама, други надхвърлят 2000. Това показва, че потенциалът за подобрение е голям, стига да има точни измервания и подходящи стимули.
