За следващия програмен период на Общата селскостопанска политика България ще получи около 6,2 милиарда евро. На пръв поглед това звучи като сериозна подкрепа, но ако погледнем към Румъния и Гърция, става ясно, че страната ни е поставена доста по-назад.
Сравнение със съседите
| Държава | Бюджет (млрд. евро) | Обработваема площ (млн. хектара) | Средно на хектар (евро) |
|---|---|---|---|
| България | 6,2 | ~5 | ~1240 |
| Румъния | 14,7 | ~14 | ~1050 |
| Гърция | 14,6 | ~3,2 | ~4560 |
Защо е така
-
Румъния разполага с по-голяма земеделска площ и с повече селско население, затова и средствата са насочени в по-голям обем.
-
Гърция, въпреки по-малката си територия, е извоювала изключително високи нива на подпомагане, особено за традиционни производства като лозарство, маслини и сирена.
-
България остава в средната група получатели заради по-малка площ, по-слаб „референтен период“ при изчисленията и по-слаба тежест в преговорите в Брюксел.
Какво означава това за животновъдите
-
Понеже голяма част от средствата по ОСП са обвързани с площ, зърнопроизводителите остават големите печеливши.
-
Животновъдството, особено овцевъдството и козевъдството, остава на по-заден план и получава по-ограничен дял.
-
Малките фермери ще усещат още по-силна конкуренция за субсидии, докато в съседни държави животновъдите имат повече възможности и подкрепа.
Новият бюджет на Общата селскостопанска политика поставя България в по-слаба позиция в сравнение със съседите. За земеделието това означава по-малко възможности, а за животновъдите – още по-голяма борба за подкрепа.
Овцевъдите и козевъдите у нас трябва да са наясно, че в следващите години конкуренцията ще бъде силна, а субсидиите – ограничени. Въпросът е дали държавата и браншът ще намерят начин да отвоюват по-добри условия или ще останем в сянката на Румъния и Гърция.
