Рубриката се води от Михаил Михайлов
В момента, сектор мляко в говедовъдството е в изключително тежко състояние. И не са случайно непрекъснатите запитвания от тяхна страна, кога ще бъдат изплатени подпомаганията им. Цялото управление на фермата е подчинено на това подпомагане. А момента е както се казва – ден година храни. Всичко трябва да се свърши по едно и също време – жътва, сено, поливане, доставка на фуражи. Следват завишените на всички такси на обслужващите фирми, увеличение на цената на консумативите, увеличение на работната заплата, (ако евентуално може да се намери работна ръка) и накрая – ниските изкупни цени на суровото мляко.
През последните дни дойде и поредния „удар“ – отказ на някои мандри да изкупуват млякото. Интересен факт. Не стига, че млякото се продава под себестойността си, а сега и има отказване да се изкупи. Всъщност, само преди дни се случи същото с млеката и от другите видове животни. Интересното е, че в мандрите се преработват почти едни и същи количества мляко месечно.
Въпросът е наше ли е, от внос ли е или е сухо мляко над разрешеното.
Непрекъснато по телевизията ни предлагат да гледаме филмчета, как хора, които са добре материално, са се върна ли на село, как са направили малко производство на някакъв продукт. Как го продавали без проблемно на добри цени чрез интернет и живеят щастливо на село, събуждани от гласа на петела и пеенето на врабчетата.
Реалността при исканите земеделски производители обаче е съвсем друга. При говедовъдите млекопроизводители тя е дори жестока, придружена с граченето на гаргите и есемесите от банките или снабдителите.
За по-голяма достоверност искам да ви предам разговорът, който проведох преди дни с млекопроизводителя от град Монтана – Даниел Иванов. Какво ми каза доста емоционално Даниел.
– „Говедовъд съм от първите дни на демокрацията. Няма да казвам, че всичко правя от любов към животните. Потомствен животновъд съм. Това ми е в кръвта. Аз сам се оценявам, че съм много добър животновъд, и няма тайни в тази материя за мене.
Създадох две говедовъдни ферми за производство на краве мляко. За съжаление първата изгоря през 2022 г. Наложи се да правя втора. Почти всяка тухла е минала през ръцете ми. Фермата ми разполага с оборудване, което е необходимо да работи една съвременна ферма. Представете си, не съм участвал в никаква програма, било за строителство или закупуване за нещо. Разбира се, участвам в интервенциите, защото без това подпомагане – макар и малко, отдавна да съм затворил. Минал съм през „ада“, както се казва, за да опазя тази ферма. След пожара, кравите спряха да дават мляко. няма приходи. Обора го няма, за новия трябват пари. Хранил съм ги с портокалови кори. Чудех се да рева ли, да се смея ли.
Отглеждам 100 говеда от всички категории, и работя с 50 крави от породата млечен Симентал. Разбира се, любопитен съм, и като всички българи, имам и няколко Холщайна. При Симентала е ясно, че качествените показатели са добри. Всеки божи ден произвеждам по 1 тон мляко. Искам да го давам на мандра и да получавам достойна цена. Непрекъснато ме съветват и да започна да преработвам част от млякото, да вися по ъглите и да продавам бутилките или да разнасям кутиите със сирене.
Ами не може всички млекопроизводители да тръгнат по този изключително труден път. Искам да произвеждам мляко, сутрин да дойде млековоза и на 15-то число да си получа парите. Ами нали това ни набиват в главите при всяка среща с политиците, да се върнем на село, да направим ферма, да произвеждаме мляко и да си въртим синджирчето. Чакам един политик да дойде и да направи това, което рекламира. Петемен съм един ден да дойде един политик в моята ферма, и да прекара един ден с мене – нищо няма да работи, само да върви. Ще му сложа крачкомер и накрая ще броим километрите.
Ситуацията с цената на млякото – негативната разбира се, се повтаря периодично. Сега обаче е придружена и с отказа да се изкупува мляко, нещата стават по-сложни. На моя зор са поне 50 ферми от Северозапада. И все семейни ферми – мечтата на нашите политици. Но ние не сме роби. Ние сме говедовъди от сектор мляко на България. Все пак имаме заслуга нашия народ все още да консумира млечни продукти от българско мляко.
Предполагам, че ще ме питате, какво предлагам. Това не са мои предложения, а и на моите колеги. Ние вече се събираме, говорим за неща, на които досега не обръщахме внимание – да създадем наша организация на млекопроизводителите, говорим как да се противопоставим на тези лъскави цистерни пълни с мляко, идващи от север, мислим дали да не блокираме някоя мандра или търговски обект. Разбира се, всичко законно и по правилата. Дано да не налага.
Какво, според нас може да се направи:
- Компенсация за тези, които произвеждат и предават мляко произведено в България – имаше такова подпомагане на времето;
- Задължително на етикета на продукта от какво мляко е приготвен – българско или внос;
- Контрол на вложеното сухо мляко в продукта;
- В крайна сметка, това е проблем и то голям, както за политиците, така и за управляващите в момента. Тук не трябва да има извинения, ние сме временни и т.н.;
- Искам да се знае. Моето стопанство дава хляб на 3 семейства с 10 деца. Лежат на моя гръб. Ако затворя фермата – какво става. Колегите, ако направят същото, става още по-лошо;
- Алтернатива не виждаме. Всъщност има само една – ликвидиране на фермата;
Към всичко това бих допълнил. В ролята на Дон Кихот ли са в момента нашите млекопроизводители. Кога ще приключи тази сага, кога ще започнем да изпълняваме новите изисквания на ЕС, кога ще се направи нещо във връзка с горещините.
Въпросът с работната ръка също е на дневен ред.
И накрая. Съжалявам, че съм първия, който го задава публично – ще имаме ли средни и семейни ферми, или отиваме на варианти, които се практикуват в другите страни.
Въпросът с млякото вече става политически. За съжаление политиците се занимават с други неща – изваждане на кирливи ризи, едни милиони, които прехвърчат между банките, любимото вече упражнение – избори до дупка и куп още подобни. Нормално е. Те нямат крави, нямат и мляко и съответно нямат проблеми.
Дон Кихот не е отрицателен герой, така че не биха се разсърдили фермерите ако ги оприлича на него – Дон Кихот е многопластов и сложен герой, който олицетворява конфликтите между идеализмът и реалността, между мечтите и действителността. Неговата фигура остава символ на борбата за високите идеали, въпреки, че често е в разрез с реалността.
