След посещението на фермата на Петре
На гости на колега от РС Македония –
Малките стават средни, 56 цента за кг мляко
се отправихме към овцефермата на доктор Тони Ристов. След дългогодишна ветеринарна практика, преди няколко години докторът решава да изпълни една семейна мечта, заедно със съпругата си, да си имат семейна овцеферма. Далновиден за бъдещето, докторът решава да построй фермата извън селото, близко до пътя и върху собствена земя. Около фермата земя колкото искаш, използвана при все още много ниска рента – 10-15 евро на декар.Първото нещо което прави е оградата. Следва модул от овчарник за 150 овце. До него е залепено помещение, което в едната си част се използва, като доилна зала с 12 места, а другата като складово помещение.
След обора идва ред и на мандрата. Тя е от рода на нашите малки мандрички. Кокетна, с няколко секции свързани помежду си. Изведнъж се появява проблем с тока. Сумата, която му е поискана за свързване си е направо огромна. И тогава решава да постави фотопанели на покрива на мандрата, които му носят 15 кв енергия.
Следва подбора на овцете. Съдейства му една мандра с доставката на 80 бр овце от породата Асаф. Сега техният брой е вече над 100.
Фермата има складова база за фуража и техниката.
Вече всичко е отработено, знаят се слабите и силни страни при отглеждането на овцете. Съпругата на доктора се обучава известно време в една подобна мандра и след това поема изцяло работата в собствената си мандра. Ние влязохме също. Чистота навсякъде. В съдовете дори можеш да се отгледаш. Разбира се, дегустирахме и сиренето. Направено само от овче мляко, семейството не купува от други ферми суровина. Изкупната цена на овчето мляко в района на Струмица е около 1.60 лв за литър.
В мандричката се правят два „модела“ сирене, едното с повече сол, другото с по-малко. Оказа се, че местните обичат по-соленото сирене. Докторът сподели, че има клиенти и от Петрич, които също предпочитат по-соленото сирене. Цената на килограм сирене е твърда – 10евро.
По отношение на овцете, д-р Ристов ни каза, че ще направи посещение на ферма в която се отглежда Лакон. Овцете му се агнят веднъж годишно. Тони обаче е запознат много добре с агненето на три пъти за две години, но ни каза, че това ще стане, когато направи втората секция на обора и овцете станат поне 300 броя.
След приключване посещението ни в овцеферата, се насочихе към култовия ресторант в този край – „Лебеда“ – познат на всички живеещи от Петрич, Сандански та чак до Благоевград, че и отвъд него. Първото бе да видим животните от импровизираният селски двор – овце, кози, крави, коне и още куп други домашни животни. И накрая вкусихме популярната тук „жълта“ ракия със салата от домат, питка с урда и боб тафче графче.
Тоня Мишева
