Стигнахме и до трагедията на Уилям Шекспир „Хамлет“. Творбата е трагедия, не защото героите в нея умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение. Трагизмът се изразява в незнанието му как да възстанови хармонията в живота и как да съществува в такъв свят. „Да бъдеш или не?“ – това трябва да избереш сам. Един от двата пътя е правилният и той ще те отведе до истината, справедливостта и любовта.
Смятам, че вече разбрахте, че нашия герой, в случая е фермера – животновъд, произвеждащ млякото и месото за нашата трапеза. На някой може да им е чудно, че животновъдите са стигнали до решаването на този въпрос, но състоянието на животновъдството ни е точно такова – да бъде или не.
През май се проведе Изложение по животновъдство в Момчилград. Всичко беше автентично, не само блюдата с храна от фермата. Животните също. Не бяха минали никаква подготовка, бяха извадени от стадата, а бяха в отлична кондиция, чисти, спретнати, наресани, като родопчанките и предизвикваха голям интерес за публиката и най-вече сред децата.
Най-важното, пред няколко бокса стояха баща и син или братя, което показва, че има наследственост и бизнеса е семеен. Последваха гайдите, песните и чевермето.
На другия ден дойде отрезняването.
От Момчилград до Пловдив пътувахме по вътрешни пътища. Който не е минавал по тези маршрути, нищо не знае, и никога няма да усети красотата на България. Към това прибавете, че се минава през най-красивата планина на страна ни. Всичко, зелено, синьо и слънчево небе, щъркели в гнездата по селските улици. Пътувахме и чувствахме, че нещо ни липсва. Накрая разбрахме какво е то. Това бяха животните, които преди много години пасяха по ливадите или се бяха излегнали на припек.
В продължение на 150 км не видяхме нито едно животно.
Трева до кръста, тучни ливади и големи сенки. В чест на истината, в едно село видяхме една прекрасна крава от породата Симентал, която беше пусната в селския стадион, в които тревата беше до кръста, и тя си пасеше сладко, сладко..
Първи извод: имаш крава пиеш мляко, нямаш крава пиеш вода.
Втори извод: няма животни, няма месо, няма мляко, няма продукция, няма принадена стойност, няма агропари.
Всъщност, какво става с животновъдството ни.
Последните две години сме сякаш на автопилот и той е само нагласен да стоим на едно място, или все пак от време на време да мърдаме с крилете. Опитахме всичко – то не бяха Съвети по животновъдство, Кръгли маси, ходене до Брюксел, срещи с Народните представители и още и още куп други институции. В чест на истината, през последната половин година не може да се отрече, че животновъдите имаха поне добра комуникация със зам.- министър Неделков и неговия екип.
Всичко друго необходимо за едно по-устойчиво животновъдство, като наболяла краткотрайна програма за излизане от кризата и друга, във времето за ход напред – нямаме. Направиха се някакви плахи опити за намиране на точната цена на млякото, чрез технологични карти и това не се получи. Така че, наболелите въпросите, които трябваше да се решават, останаха в папките, и съответно парите ги няма.
Най-важните „играчи“ в земеделското производство, са фермерите, политиците, администрацията, ветеринарите, науката, потребителите, преработвателите, търговците с всичките си „сателите“ – складове, прекупвачи и още няколко в техния отбор, контролните органи, обслужващите фирми фермерите – лекарства, сперма, ток, горива, фуражи, техника, поддръжка, отново инспектори, най-„важните“ и дефицитни в момента – работници и вероятно още няколко, които съм забравил.
Вижте колко е дълга редичката и тези, всичките трябва да ги хранят фермерите. Могат ли да се справят. Как мислите. Определено ще кажете – не. Но скришно ще си помислите – да плаща, той кара джип. И понеже стигнахме до джиповете бих допълнил нещо по този въпрос.
Преди много години, по време на социализма се учеше една дисциплина – Научен комунизъм. По време на упражнения един състудент зададе следният въпрос на преподавателя – другарю професор, защо секретарите на партийните комитети се возят на мерцедеси, а ние караме Трабанти и Москвичи. Професорът въобще не трепна и отговори така.
Тези хора, секретарите, те са хора, които работят за народа. Те нямат време да стоят в къщите си или да ходят да копаят личното си ползване /тогава даваха по 100 кв.м земя да си сееш краставици и марули и бяха голям хит за населението. Те пътуват денонощно и поне докато са в колата трябва да си напишат доклада или починат малко. А нали разбирате, нито Трабантът, нито Москвичът могат да предоставят такива условия.
Преди няколко години на един форум на зърнопроизводителите в Пловдив – хотел Новотел, журналистите бяха заснели десетки лъскави возила на нашите фермери. Скоро след това видях един от тях с наистина много хубав джип и го закачих по този въпрос. Човекът ми каза – знаеш ли не мога да му се нарадвам. Нямам време дори и да го погледна. Карам го затова, че вози много меко, не друса и има климатик. Старата ми кола – Нивата, ми отидоха бъбреците, докара ми синузит и артроза на лявата ръка. Ами аз цял ден съм в него. Не е лесно да обработваш 20 000 дк земя.
Следва ….
