Рубриката се води от Михаил Михайлов
Изминалата седмица мина някак си безлично, и не можахме да намерим подходяща тема за дискусия. Тази седмица си беше направо почивка за всички, от министъра на земеделието и неговия екип, до фермера живеещ високо в Родопите.
На 21 юли „хлопна мандалото“, относно подаване заявленията за подпомагане. Всички участващи бяха толкова уморени от това напрежение през последните месеци, че някои от тях директно заминаха за няколко дни под чадърите. Една част от фермерите обаче продължиха да сънуват пасища, дневници, планове за пашуване и още куп други тетрадки. Други, чакаха с нетърпение за вземат „златното“ в момента Удостоверение и на бегом да го занесат в банките.
И това не се случи.
Затишието обаче е привидно. След като се разбра, че парите за втората част от украинската помощ са осигурени, започнаха първите атаки за по-бързото им усвояване. Не трябва да забравяме и горещото време, което също помага за по-голямата инертност, както на фермери, така и на другите фракции участващи в сектор животновъдство.
Е случи се и нещо.
Млекопреработвателите се размърдаха и техните закупчици започнаха да въртят телефоните и да загатват на фермерите, че ще им трябва в скоро време мляко. Други пък увеличиха цената на млякото до 5 стотинки и дадоха индикация, че това ще се случва и занапред. Интересно е какво ще стане след три месеца, когато официално ще влезе в сила и защитеното наименование на Българското бяло саламурено сирене и киселото мляко. Съгласно решението на ЕС това трябва да е продукт, който да е направен от мляко получено в България, дори и в определени области.
С други думи – край на сухото мляко и водата.
Другото събитие бе срещата на министър Вътев със секторите „Овче и козе месо“, „Говеждо и телешко месо“, „Свинско месо“ и „Птиче месо“.
Тук може да се постави един единствен въпрос:
– Защо е нямало представител на говедовъдите от сектор мляко и месо.
Именно при тях са резервите за увеличаване на добиваното от нас месо. Все още по статистика броят на млечните крави е 200 000 бр и именно при тях са големите резерви. Засега фермерите от млякото се гърчат и чудят, какво да правят малките телета. Животът им ще се стъжни още повече след няколко години, когато влезе в сила правилото, че телето не може да напуска фермата до навършването на 28 дни.
В тази връзка в много държави се задействаха интервенции за опазването на телетата от сектор мляко, например в Гърция се предприе подпомагане за всяко теле влязло в кланица.
И то не малко.
В Румъния се създадоха мегадепа за събиране и угояване на телетата. Вече имат две такива.
В Ирландия в процесите се включват и месопреработвателите, които дават по две дози семенна течност за млечна крава, която да бъде заплодена с месодайни бици. Пак там от няколко дни се получават помощи от 50 евро на теле, за да бъде то хранено на по-високо ниво и тестирано за ИБР.
Сякаш при млечните крави се крие решението за месото.
Изтъкнати бяха предимствата на сдружаването на земеделските производители в групи и организации, като начин за повишаване на тяхното влияние по веригата на доставки на храни, и увеличаване на дела на произведените стоки, предлагани в търговската мрежа. Неща, които чуваме от 15 години назад, когато се създадоха първите организации на производителите и все не се виждат цитираните резултати. Повече яснота по този въпрос внесе министърът, който даде и първите анонси, по които ще започне работа.
Министър Вътев коментира, че целта е да се създадат ефективни бизнес модели при производството на месо и преработката му, да се намалят разходите, да се повиши конкурентоспособността на сектора и това да се отрази на цената на месото за реализация.
Той подчерта, че проблемите пред сътрудничеството ще се решат с два нови закона –
Закон за търговията със земеделска продукция и Закон за кооперативите
и ще се върви към модерен и ефективен модел. Министър Вътев очерта като конкретни задачи пред производителите на месо създаването на големи модерни кланици в Северна и Южна България и ефективното оползотворяване на отпадъците от производството.
И накрая за горещините. Едни се радват на топлото време и не излизат от водата, фермерите се чудят как да охладят животните и преодолеят топлинният стрес, който е неминуем. Резултатът е е ясен. Спад на продуктивността с минимум 20% и загуба на пари.
Все пак има и добра новина, водоизточниците са пълни, и поне досега не се е наложило воден режим или други подобни мерки.
Всъщност не можеше и да се случи нещо съществено.
Половината България е в отпуски и пътуване, изключение са фермерите, които са си избрали тази професия да хранят обществото.
