Гърция започва поетапно въвеждане на електронно маркиране на овце и кози чрез електронни интрагастрални болуси. Мярката вече се прилага пилотно през 2026 г. при по-големите ферми, а от 2027 г. е планирано да обхване всички овцевъдни и козевъдни стопанства в страната.
Съгласно новите правила в Гърция електронният болус става условие за допустимост на овце и кози над шестмесечна възраст при определени схеми и интервенции за подпомагане. За 2026 г. изискването се прилага пилотно във ферми с над 900 овце и кози.
Електронният болус трябва да съответства на ушната марка
Системата предвижда животните над шест месеца да имат конвенционална ушна марка, електронен интрагастрален болус с уникален идентификационен код и регистрация в електронната база за проследяване на овцете и козите.
Важно е, че не става дума само за закупуване на електронните устройства. Поставянето им и регистрацията на данните са част от процедурата. В Гърция болусите се поръчват чрез електронна платформа, а след одобрение се поставят от оторизиран ветеринарен лекар. Данните за всяко животно трябва да бъдат въведени в системата в определен срок след поставянето.
Така електронната идентификация се превръща в още един инструмент за проследяване на животните – от тяхната идентификация до движението им и участието им в схемите за подпомагане.
2026 г. е пилотна, 2027 г. – повсеместна
Гръцкото земеделско министерство предупреждава фермерите, които попадат в пилотното прилагане, да приключат процедурата навреме. Паралелно с това стопаните се подготвят за планираното разширяване на системата през 2027 г.
Именно тази част е важна и за българските овцевъди и козевъди. На този етап гръцкото изискване не трябва да се представя като действащо правило в България, но показва посоката, в която се движи проследимостта на животните в ЕС.
Може ли същото да се случи и у нас?
Това е въпросът, който българските фермери трябва да следят. Електронната идентификация не е нова тема за европейското животновъдство, а въвеждането ѝ като условие, свързано с подпомагането, би означавало сериозна промяна за стопанствата.
За големите ферми подобна система може да даде по-точна информация за движението и историята на всяко животно. За по-малките стопанства обаче тя означава нови разходи, нова административна процедура и още една зависимост от електронните системи и ветеринарното обслужване.
Затова гръцкият пример заслужава внимание. Ако подобен модел бъде предложен и в България, фермерите ще трябва да знаят предварително какви ще бъдат правилата, кой ще поставя болусите, кой ще плаща за тях, как ще се извършва регистрацията и дали електронната идентификация ще бъде свързана с достъпа до субсидии.
Гърция вече прави тази крачка. Въпросът е не дали България трябва да копира автоматично гръцкия модел, а кога и при какви условия подобно изискване може да се появи и у нас.
