Шарката отново се разраства, но равносметката за стадата я няма
БАБХ продължава да съобщава за нови огнища на шарка по овцете и козите, а през последните седмици картината отново се усложнява.
Само на 9 септември са установени четири нови огнища – две в Кърджалийско и Хасковско и още две в Благоевградско.
В село Поточница са засегнати 101 овце, в Тянево – 504, а в Дреново и Михнево общо се отглеждат 180 овце. БАБХ определя последните две огнища като първично възникнали.
Преди това, на 4 септември, беше установено първично огнище в Кърналово, община Петрич, с 264 дребни преживни животни. Само няколко дни по-късно заразата вече се появява в още две населени места в същата община.
Така въпросът вече не е само къде е следващото огнище. Въпросът е каква е реалната равносметка от всички огнища от началото на годината.
От съобщение към съобщение
През 2026 г. шарката отново показа, че не е приключила с България. След огнището в Ръжево Конаре през февруари и това в Полковник Желязово в края на февруари последва период без ново публично обявено огнище, докато на 22 юни БАБХ не установи нов случай в Първомай с 30 овце.
След юни започна ново натрупване на случаи. През юли бяха установени огнища в Тянево, Дълбок извор и Тешово, а през август вече последваха огнища в няколко области – Хасково, Кърджали, Благоевград и Стара Загора. В Бучино например БАБХ отчете първично огнище, а в Розово – едно първично и три вторични огнища.
На 31 август бяха съобщени нови огнища в Логодаж, област Благоевград, и Джинот, област Ямбол. В Логодаж заразата е установена в два епидемиологично свързани обекта с общо 202 животни.
След това дойдоха Кърналово, а сега Дреново и Михнево.
Какво знаят фермерите и какво не знаят
Именно тук започва проблемът с публичната информация.
При всяко ново огнище БАБХ съобщава населеното място, броя на животните в засегнатия обект, определените защитна и надзорна зона и предприетите мерки. В съобщението за Първомай например изрично е записано, че мерките включват хуманно умъртвяване и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в обекта.
Но след това липсва една обща, периодично актуализирана публична равносметка:
– Колко животни са умъртвени от началото на 2026 г.?
– Колко стопанства са засегнати?
– Колко животни са изплатени като обезщетение?
– Колко огнища са окончателно ликвидирани?
– Колко животни са ваксинирани?
– В кои области е извършена ваксинация и с колко дози?
Това не са второстепенни въпроси. За фермера едно огнище не приключва с прессъобщението на БАБХ. То означава унищожено стадо, загуба на бъдещо производство, прекъсната селекционна работа, пропуснати приходи и месеци, а понякога и години, докато стадото бъде възстановено.
А какво стана с ваксинацията?
Тук информационната картина става още по-неясна.
На 7 август директорът на ОДБХ – Хасково съобщава, че ваксинацията срещу шарка по дребните преживни животни тогава не е одобрена и не се прилага като метод за ограничаване на заболяването. Като основни мерки са посочени ранното откриване, ограничаването на разпространението и биосигурността.
Междувременно европейската нормативна рамка вече предвижда условия за спешна защитна ваксинация срещу шарка по овцете и козите, включително минимално покритие от 95% от животновъдните обекти и най-малко 80% от целевите животни в определената зона.
Това поставя още един въпрос, който българските животновъди имат право да зададат: какво точно е решено за България и какво реално е направено на терен?
– Ако има ваксинация – колко животни са ваксинирани?
– Ако няма – защо няма?
– Ако има налични ваксини – къде се намират те и защо не се прилагат?
Фермерите не могат да планират защитата на стадата си по слухове и откъслечни изказвания.
Таблицата, която липсва
| Период | Населени места с публично съобщени огнища | Област | Посочени животни |
|---|---|---|---|
| Февруари | Ръжево Конаре | Пловдив | 203 |
| Февруари | Полковник Желязово | Кърджали | 156 |
| Юни | Първомай | Пловдив | 30 |
| Юли | Тянево | Хасково | 65 |
| Юли | Дълбок извор | Пловдив | 114 |
| Юли | Тешово | Благоевград | 220 |
| Август | Тянево | Хасково | 33 |
| Август | Миладиново | Кърджали | 91 |
| Август | Бучино | Благоевград | 440 |
| Август | Розово | Стара Загора | 30 |
| Август | Обел | Благоевград | 67 |
| Август | Логодаж | Благоевград | 202 |
| Август | Джинот | Ямбол | данните следва да се обобщят по официалната справка |
| Септември | Кърналово | Благоевград | 264 |
| Септември | Поточница | Кърджали | 101 |
| Септември | Тянево | Хасково | 504 |
| Септември | Дреново и Михнево | Благоевград | общо 180 |
Тези числа показват мащаба на публично обявените случаи, но не трябва да се представят като окончателен брой умъртвени животни. Самата БАБХ в отделните съобщения говори за животни, отглеждани в засегнатите обекти, докато информацията за последващото умъртвяване не е публикувана систематично за всеки случай.
Фермерът има право на повече от „има ново огнище“
Държавният ветеринарен контрол не приключва с публикуването на поредното съобщение.
Когато едно стадо бъде унищожено заради заболяване, общественият интерес не е само да разбере колко животни са били в него. То е да знае какво се е случило след това – ликвидирано ли е огнището, обезвредени ли са животните, изплатено ли е обезщетението, проследени ли са контактите, приключила ли е забраната за движение и има ли повторно заселване.
Същото важи и за ваксинацията. Ако държавата разполага с възможност за спешна защитна ваксинация, фермерите трябва да знаят каква е политиката, къде се прилага и какъв е резултатът.
Защото в момента публичната информация изглежда така: ново огнище – ново съобщение – нови зони – нови забрани.
А липсва най-важната дума за една държавна система за контрол на заразните заболявания – равносметката.
И докато БАБХ съобщава къде е следващото огнище, животновъдите имат право да питат не само „Къде?“, а и „Колко?“, „Какво направихте?“ и най-вече „Какъв е резултатът?“
Тези отговори вече не са подробност. Те са отчетността на ветеринарната държава пред хората, които плащат най-високата цена, когато шарката влезе във фермата.


























