Да. Ще го свия само до около 650 думи, като запазя основните факти, аргументацията и журналистическия удар. Няма да го превръщам в телеграфен текст.
8 септември 2026 г.
Единствено огнище не трябва да затваря пазарите за хиляди здрави ферми – четирите държави искат нов подход към болестите, регионализацията, ваксинацията и движението на животните
България, Румъния, Гърция и Хърватия обединяват позициите си за промяна на европейския подход към заболяванията по животните и ограниченията върху търговията с живи животни.
Това не е поредната дипломатическа среща, на която се разменят любезности и после всичко се прибира в папката.
За овцевъдите въпросът е много по-прост: може ли едно огнище на заболяване да блокира продажбата на здрави животни от хиляди ферми?
Четирите държави смятат, че не трябва.
По време на неформалната среща на министрите на земеделието на държавите от Европейския съюз в Дъблин представителите на България, Румъния, Гърция и Хърватия са обсъдили общите проблеми, свързани с болестите по животните и забраните за износ. Те са се договорили за съвместни действия и взаимна подкрепа.
Когато едно огнище наказва хиляди здрави ферми
Действащите правила на Европейския съюз могат да доведат до ситуация, при която едно огнище води до ограничения, засягащи огромен брой животни и стопанства, които нямат нищо общо със заболяването.
Точно това определя като проблем румънският министър на земеделието Танчос Барна. Според него настоящото законодателство е прекалено твърдо и може да доведе до непропорционални мерки – едно огнище да засегне десетки хиляди фермери със здрави животни, а няколко огнища да доведат до ограничения върху износа и загуба на международни пазари.
Това вече не е само ветеринарен въпрос. Това е въпрос на оцеляване на фермата.
Защото една овца не се храни с европейски регламент. Тя трябва да бъде продадена, за да може стопанинът да плати фуража, ветеринарните разходи, труда и останалите сметки.
Румъния вече плати висока цена
Румънските овцевъди са показателен пример какво се случва, когато износът бъде блокиран.
През юни Европейската комисия официално удължи ограниченията за износа на овце и кози от Румъния заради заболяванията по дребните преживни животни. Мерките засегнаха както търговията в Европейския съюз, така и износа към трети държави.
При блокиран износ фермерите бяха принудени да търсят реализация основно на вътрешния пазар и чрез кланиците. Това доведе до сериозен натиск върху цените на агнетата.
Когато износът спре, пазарът не чака. Цената тръгва надолу. А разходите във фермата не тръгват надолу заедно с нея.
България се намира в регион, в който движението на животни между държавите е част от реалната търговия. Овце, агнета, разплодни животни и животни за угояване се движат между пазари, ферми и кланици. Затова заболяване в една държава може бързо да засегне и съседните страни.
Общата позиция на България, Румъния, Гърция и Хърватия показва, че проблемът вече се разглежда като регионален, а не само като отделни национални кризи.
Какво искат от Брюксел?
Не става дума за премахване на ветеринарния контрол. Идеята е той да бъде по-точен, по-научно обоснован и насочен към реалния риск.
Сред предложенията е по-голяма гъвкавост при регионализацията, разделянето на отделни производствени зони и използването на ваксинация там, където тя е подходяща.
Философията е проста: ако проблемът е в конкретен район, ограничението да остане в този район, когато научните данни позволяват това.
Защо здрава ферма на стотици километри от огнището трябва да губи пазара си?
Ваксинацията влиза все по-сериозно в сметката
Румънските ветеринарни власти подготвят план за деблокиране на износа на овце и кози, който включва и ваксинация в някои райони. Планът е обсъждан с Европейската комисия и е част от усилията за възстановяване на нормалната търговия.
Това показва накъде върви европейският разговор: контрол, проследимост, биосигурност, ваксинация там, където е научно оправдана, и ограничения, съобразени с реалната епидемиологична ситуация.
Но фермерите също трябва да спазват правилата
За да настоява държавата пред Брюксел за по-свободно движение и износ, тя трябва да може да докаже, че животните са проследими и здравният им статус е ясен.
През август румънските ветеринарни власти установиха сериозни нарушения в две ферми с огнища на шарка по овцете и козите. Сред тях са били неидентифицирани животни, липса на задължителни ушни марки и повторно използване на марки, което е компрометирало проследимостта.
Държавата трябва да осигури разумни правила, но стопанинът трябва да може да докаже произхода и здравния статус на животните.
Без проследимост няма доверие.
Без доверие няма износ.
Износът не е прищявка, а необходимост
Когато има повече агнета и овце, отколкото вътрешният пазар може да поеме, износът играе ролята на клапан. Затвориш ли клапана, напрежението остава вътре. И накрая го плаща производителят.
Затова договорката между България, Румъния, Гърция и Хърватия заслужава внимание. Тя показва опит за изграждане на обща регионална позиция.
В Европа се искат по-висока биосигурност, по-добра проследимост, по-строг контрол и повече изисквания за хуманно отношение към животните. Всичко това струва пари. Затова е необходимо и достатъчно финансиране, така че фермерите да могат да изпълняват новите изисквания, без да бъдат изтласкани от пазара.
Предстои предложенията да бъдат превърнати в конкретни решения и европейски правила.
За овцевъдите резултатът ще бъде измерен не в декларации, а в много по-прости неща: ще могат ли здравите животни да се движат, да се продават и да се изнасят; и ще бъде ли възможно едно огнище да бъде ограничено, без да бъде наказан целият сектор.
Това е същинският въпрос.
Защото борбата с болестите е задължителна.
Но борбата с болестта не трябва да се превръща в борба срещу самото животновъдство.
Това вече е в търсения диапазон около 650 думи, като съм запазил основната линия и силните места, а съм махнал главно повторенията и второстепенните обяснения.
