Гърция подготвя постепенно възстановяване на стадата, унищожени заради епидемиите от едра шарка по овцете и козите и шап. Правителството обаче дава сигнал, че връщането на животните няма да бъде просто възстановяване на старото положение. Целта е животновъдството да бъде преструктурирано и да се насочи към по-големи, лицензирани и по-добре организирани ферми.
Това стана ясно от изявленията на министъра на развитието на селските райони и храните Маргаритис Схинас, който коментира обявения от премиера план за възстановяване на загубеното животновъдство.
Според него възстановяването не трябва да се свежда единствено до закупуването на нови животни на мястото на унищожените. То трябва да бъде част от по-голяма промяна в начина, по който се отглеждат животните и се управляват фермите.
Край на стария модел
Гърция търси различен модел за бъдещето на животновъдството. Вместо малки стопанства с недостатъчни мерки за сигурност се насърчават организирани и лицензирани предприятия, които могат да спазват стриктно ветеринарните изисквания.
С други думи, възстановяването на стадата се разглежда и като възможност секторът да стане по-подреден, по-контролиран и по-устойчив срещу нови заболявания.
Особено значение ще има биосигурността – ограничаването на достъпа на зарази до фермите чрез контрол на движението на животните, дезинфекция, ветеринарен контрол и спазване на правилата.
Гърция вече въведе и нова електронна система за идентификация на овце и кози. През 2026 г. тя се прилага пилотно във ферми с над 900 животни, а от 2027 г. трябва да стане задължителна за всички животновъдни стопанства за животни над 6 месеца.
Вносът на животни засега остава ограничен
Един от големите проблеми е, че гръцките фермери не могат просто да закупят необходимите животни от чужбина и да възстановят стадата си за кратко време.
Заради действащите европейски правила за ликвидиране и ограничаване на заразните заболявания движението на животни е подложено на сериозни ограничения.
Затова следващата задача пред гръцките власти е, да покажат пред Европейския съюз, че епизоотичната обстановка се подобрява. Едва при достатъчно добър здравен статус ще може постепенно да се разрешава възстановяването на стадата, включително чрез внос на животни в стопанства, които отговарят на изискванията.
Парадоксът – има търсене, но няма достатъчно животни
На фона на тежките загуби в животновъдството се появява и друг проблем.
Цените на млякото и месото са високи, търсенето също е налице, но броят на животните е намалял значително. Така пазарът има нужда от повече продукция, докато производствената база е отслабена.
Точно това прави възстановяването на стадата особено важно. Загубата на животни не означава само пряк разход за фермера. Тя намалява и производството на мляко и месо за по-дълъг период.
В същото време кризата вече засегна сериозно традиционното овцевъдство и козевъдство в Гърция. Само епидемията от едра шарка по овцете и козите е довела до унищожаването на близо половин милион животни, а шапът допълнително усложни ситуацията, особено на остров Лесбос.
„Докато кризата продължава и подкрепата продължава“
За периода от 2025 г. досега според изнесените данни са отделени над 220 милиона евро за подкрепа на животновъдството, включително за стопанствата, пострадали от епизоотичните заболявания.
Министерството подготвя и цялостен план за реорганизация на гръцкото животновъдство. В него са включени възстановяване на животните, по-добра организация на фермите, по-силна биосигурност, подобряване на ветеринарните служби и постоянна система за превенция и реакция при нови огнища.
Идеята е държавата да не чака кризата да приключи, за да започне подготовката за възстановяване.
Лесбос остава отделен проблем
Особено внимание е насочено към остров Лесбос, където шапът доведе до тежки загуби и напрежение между животновъдите и властите.
Правителството настоява заболяването да бъде напълно ликвидирано, а не да се превръща в постоянно присъствие в животновъдството на острова.
За ограничаването на заразата се използват ветеринарни мерки, ограничения върху движението на животни и засилен контрол. В определени случаи се предвижда и помощ от въоръжените сили за осигуряване на необходимия човешки ресурс, транспорт и организация.
2026 г. – година на промяна за гръцкото животновъдство
Посланието на гръцкото правителство е, че възстановяването трябва да бъде използвано за изграждането на по-силен сектор.
Това означава не просто повече животни, а по-добре организирани ферми, по-строг ветеринарен контрол, по-добра проследимост и сериозно отношение към биосигурността.
Тенденцията вече се вижда и в новата система за електронно маркиране на животните, която властите представят като част от по-широка промяна в сектора. Целта е да има по-добра проследимост на животните и по-голяма прозрачност при подпомагането.
Защото едно е ясно – след като са загубени стотици хиляди животни, възстановяването на стадата няма да стане за един сезон. То ще изисква време, средства и най-вече гаранция, че новите животни няма да бъдат поставени отново в среда с недостатъчна защита от заразни заболявания.
Именно затова гръцката политика вече говори не само за „връщане на животните“, а за промяна на самия модел на животновъдството.
