Повече продукция от по-малка площ
Има и друга причина Катар да се насочва към подобно производство. Когато земята е ограничена, всяко увеличение на добива от единица площ има значение.
В съвместния демонстрационен център на Agrico, QAFCO и Yara са проведени изпитвания на домати и краставици. При едно от изпитванията е отчетен максимален добив от 33 килограма домати от квадратен метър годишно в многопролетна пластмасова оранжерия с изпарително охлаждане. Според QAFCO това е шест пъти над средната производителност в Катар и с 50% над най-добрите резултати на местни производители, използващи сходни технологии.
Това вече е повече от любопитен експеримент. Това е опит да се докаже, че при правилно хранене, напояване и управление на климата дори пустинният климат може да бъде превърнат в производствена среда.
От експериментална оранжерия към реално производство
Съвместният център в Ал Хор е създаден именно с такава цел – да се изпитват технологии, хранене на растенията и начини за управление на оранжериите, подходящи за местните условия.
Площта на производствената част на центъра е 3750 квадратни метра. Всички култури там се отглеждат хидропонно, а получените данни се използват за обучение и подпомагане на местните производители.
Самата Agrico вече представя фермата си като високотехнологично хидропонно производство с контролирана среда и възможност за ежедневно събиране и местна доставка на продукцията. Компанията посочва, че доставя пресни плодове и зеленчуци до над 1400 магазини, ресторанти, хотели и други клиенти. Така високотехнологичната оранжерия не остава само лаборатория. Тя се превръща в част от реалната хранителна система.
Това не е евтиното земеделие
Тук обаче трябва да се каже и другата половина на историята. Земеделието в пустинята може да бъде направено възможно чрез технологии, но тези технологии струват пари. Необходими са оранжерии, системи за охлаждане, вентилация, засенчване, напояване, автоматизация, анализ на водата и хранителните разтвори, а при необходимост и пречистване на водата.
Има и постоянен разход на енергия. Следователно не става дума за евтин заместител на традиционната нива. Това е различен модел на земеделие. При него част от природните ограничения се заменят с инвестиции, техника, знания и постоянен контрол.
Пустинята не е победена. Просто правилата са променени.
Историята на катарските оранжерии показва нещо много по-интересно от това, че домати могат да растат в пустинята. Показва какво се случва, когато земеделието стигне до природна граница. Няма достатъчно плодородна земя – използва се субстрат. Няма достатъчно вода – тя се подава точно и при подходящите системи се използва повторно. Водата е прекалено солена – пречиства се. Температурата навън е прекалено висока – климатът се управлява вътре в оранжерията.
Това не означава, че технологията може да реши всеки проблем.
Означава нещо по-просто и по-важно – земеделието вече не зависи само от това какво е дала природата на дадена държава. Все по-голямо значение има как човекът използва това, което има.
В Катар няма да се появят плодородни черноземи само защото някой е построил модерна оранжерия. Но и не е необходимо.
Когато земята и водата са ограничени, решението може да бъде не да се чака природата да стане по-благосклонна, а да се изгради система, която използва наличните ресурси много по-точно.
И точно затова катарският пример заслужава внимание. Не защото ще замени нивата. А защото показва какво може да направи земеделието, когато нивата просто не е възможна.


























