Какво показват данните за хранителната стойност?
При фий–овес няма една фиксирана хранителна таблица, валидна за всяка бала сено. Химичният състав се променя според сорта, съотношението между фий и овес, почвата, торенето, времето на прибиране и начина на сушене.
В практиката могат да се срещнат приблизителни стойности от порядъка на 14–18% суров протеин при добре подбрана смеска, но това трябва да се приема като ориентир, а не като гаранция за всяка партида.
| Показател | Ориентировъчен диапазон* |
|---|---|
| Суров протеин | около 14–18% |
| Сурови влакнини | около 25–35% |
| Калций | около 0,4–0,8% |
| Фосфор | около 0,2–0,4% |
| Сухо вещество при добре изсушено сено | около 85–90% |
*Стойностите са ориентировъчни и не заменят лабораторен анализ на конкретния фураж.
При научни изследвания се вижда същата закономерност: с напредването на зрелостта влакнестите компоненти се увеличават, докато протеинът и смилаемостта намаляват. Затова качественото сено не се прави само с „повече килограми от декар“, а с правилен момент на прибиране.
Сено, зелена маса или силаж?
Фий–овес може да бъде използван по различни начини, но всеки от тях има своите изисквания.
Зелената маса трябва да бъде свежа и качествена, без замърсяване с почва и плесени.
Сеното трябва да бъде добре изсушено преди складиране. Недостатъчното изсушаване създава условия за нагряване, плесенясване и влошаване на качеството.
Силажът изисква още по-стриктен контрол върху влагата, уплътняването и изолирането от въздуха. Не всяка зелена маса, натъпкана в купчина и покрита с фолио, автоматично става качествен силаж.
Старото правило, което още работи
При фуражните култури има едно правило, което животновъдите отдавна знаят: най-големият добив не винаги означава най-добрият фураж.
Ако растенията се оставят да узреят прекалено много, стопанинът може да получи повече сухо вещество, но да загуби част от хранителната стойност. Затова целта е да се намери средата между добив и качество.
Именно това е една от причините фий–овес да продължава да представлява интерес. Бобовата и житната култура се допълват, а правилно подбраният момент на косене може да даде фураж, който е едновременно хранителен, добре приет от животните и практичен за стопанството.
Има ли смисъл от готова смеска?
За стопанствата, които не произвеждат сами фуражите си, готовата фий–овес смеска може да бъде практично решение. Важно е обаче купувачът да знае какво точно получава.
При покупка е добре да се проверят:
| Какво да се провери | Защо е важно |
|---|---|
| Съотношението между фий и овес | Влияе върху протеина, влакнините и добива |
| Фазата на прибиране | Има голямо значение за хранителната стойност |
| Влажността | Прекалено влажното сено се съхранява трудно |
| Мирисът | Плесенест или силно загрял мирис е лош знак |
| Наличие на плесени | Такъв фураж не трябва да се подценява |
| Листа на фия | Загубата на листа намалява качеството |
| Чистота | Почва и чужди примеси са нежелателни |
| Анализ на фуража | Най-сигурният начин за установяване на хранителната стойност |
В заключение
Фий–овесът не е някаква нова „модерна“ хранителна сензация. Напротив – това е добре позната комбинация, която има логика и днес.
Фият допринася с белтъчини, овесът – с енергия, влакнини и растителна маса. Когато смеската бъде прибрана в подходящата фаза и правилно изсушена и съхранена, тя може да бъде ценна част от храненето на говеда, овце, кози и други тревопасни животни.
Най-важното е стопанинът да не купува само „килограми сено“. Той купува хранителна стойност. А тя започва още на полето – от съотношението между фия и овеса, преминава през правилния момент на косене и завършва с доброто съхранение.
И точно тук старата практика си казва думата: добър фураж се прави с око, опит и навреме натиснат тракторен педал – не когато вече е късно.
прочетете: 1 част/ Фий и овес – стара фуражна комбинация, която и днес има място в стопанството
