Какво означава това за пазара в Европа Най-сериозният проблем вече е видим
Европейската комисия вече е приела забрана за изпращане на овце и кози от България към местоназначение извън страната до 31 декември 2026 г. Това означава, че въпросът за пазарите извън ЕС не е бъдеща хипотеза.
При живите овце и козите ограничението вече е факт. Следователно държавата трябва да работи не само за овладяване на заболяването, но и за възстановяване на възможността за търговия.
А какво ще стане при ваксинация? Тук трябва да се направи ясна граница.
Ваксинацията може да помогне за прекъсване на разпространението на заболяването. EFSA именно това оценява в научното си становище за България и Гърция.
Но ваксинацията сама по себе си не е търговско споразумение.
Ако трета държава поставя условие за определен здравен или неваксинационен статут, България трябва да договори какъв режим ще се прилага след ваксинация.
Това е работа на държавата.
Какво трябва да бъде договорено
При евентуална национална ваксинация трябва предварително да е ясно:
– кои държави ще приемат ваксинирани овце и кози;
– при какви условия;
– какъв ветеринарен сертификат ще се изисква;
– как ще се доказва ваксинационният статус;
– какъв ще бъде режимът за генетичен материал;
– какъв ще бъде режимът за месото;
– какъв ще бъде режимът за млякото и млечните продукти;
– какъв ще бъде режимът за кожи и други животински продукти;
– възможно ли е използването на регионализация;
– необходими ли са двустранни договорености с отделните държави.
Без тези отговори фермерът няма как да знае каква ще бъде икономическата цена на едно решение за ваксинация.
Млякото и месото не трябва да се поставят под обща забрана
Тук също е необходимо разграничение. Карантиният срок на конкретен ветеринарномедицински продукт е едно нещо.
Ветеринарните ограничения върху движението и търговията са друго.
Затова не може предварително да се твърди, че след ваксинация млякото или месото ще бъдат забранени за продажба. Но не може и обратното – да се твърди, че всички пазари автоматично ще останат отворени.
Режимът зависи от използваната ваксина, приложимите европейски правила и изискванията на държавата вносител.
EFSA посочва, че оценяваните ваксини включват живи атенюирани ваксини на базата на RM65, Romania и Bakirköy.
Следователно при реално решение за ваксинация трябва да бъде посочен точният препарат, а не да се говори абстрактно за „ваксината“.
България вече е обсъждала ваксинацията
Министерството на земеделието и храните официално съобщи на 29 август 2025 г., че България е обсъждала с Европейската комисия възможностите за прилагане на ваксинация и че БАБХ е дала одобрение за използване на ваксина на територията на страната.
Това е факт. Но от него не следва, че са договорени условията за бъдещия износ към всички трети държави. Именно тук е въпросът, който трябва да получи публичен отговор.
Кой ще пази пазарите?
За животновъда проблемът не приключва с овладяването на заболяването. Едно стадо може да бъде здраво, но ако няма разрешен пазар за животните и продукцията му, стопанството пак е поставено под икономически натиск.
Затова при евентуална ваксинация България трябва да има едновременно ветеринарна и търговска стратегия. Европейската комисия вече е определила ограниченията за България. EFSA вече е оценила ваксинацията като инструмент за контрол на заболяването.
Следващата задача е на българската държава:
– да каже кои пазари ще бъдат запазени, кои са затворени и с кои държави се водят разговори за възстановяване на търговията.
Защото за фермера въпросът не е само:
– „Ще бъде ли здраво стадото?“
Въпросът е и: – „Ще мога ли да го продам?“
