Пасищното отглеждане винаги е било свързано с един основен въпрос – как фермерът да запази свободата на животните, но едновременно с това да има сигурност и контрол.
Новите технологии дават решение на този проблем чрез виртуални огради – система, която позволява определяне на зони за паша без изграждане на традиционни физически ограждения.
Това означава по-малко разходи за огради, по-лесно управление на пасищата и по-добър контрол върху движението на животните.
Животните разбират границите и без видима ограда
При виртуалните огради животните носят специални устройства, които подават предупредителен сигнал при приближаване към определена граница.
След период на обучение животните свързват сигнала с края на разрешената зона и променят движението си.
Практическите наблюдения показват, че поведението на животните при виртуална граница е сходно с това при обикновена електрическа ограда.
Животните:
– избягват крайните части на пасището;
– използват по-равномерно наличната площ;
– остават в определената зона;
– запазват естественото си поведение при паша.
Повече контрол при по-малко обикаляне
За фермера най-голямото предимство е, че контролът върху стадото става по-лесен.
При големи пасища, планински райони или отдалечени терени традиционният контрол изисква много време и труд.
С помощта на съвременни системи за проследяване и управление животновъдът може да следи местоположението на животните, да определя безопасни зони и да реагира навреме при проблем.
Подходящо решение за говеда, овце и кози
Виртуалните огради могат да намерят приложение както при говедата, така и при овце и кози, особено при пасищни ферми.
Технологията позволява:
– по-добро използване на пасищата;
– ротационно управление на пашата;
– ограничаване на достъпа до определени участъци;
– защита на млади насаждения или чувствителни зони;
– намаляване на необходимостта от постоянни огради.
Технологията не заменя фермера, а му помага
Опитът на животновъда остава най-важният фактор. Познаването на животните, терена и условията във фермата не може да бъде заменено от техника.
Но към традиционните знания днес могат да се добавят инструменти, които дават повече сигурност и спокойствие.
Системите за виртуален контрол, GPS проследяване и управление на стадата са част от развитието на модерното животновъдство – не за да отдалечат фермера от животните, а за да му дадат повече информация и възможност за навременна реакция.
Защото доброто управление на стадото започва с едно основно нещо – да знаеш къде са животните и какво се случва с тях.
