Уверенията, че засиленият контрол върху вносното мляко продължава, не успяха да успокоят сектора. Напротив – новата заповед на Българската агенция по безопасност на храните поражда още въпроси.
От 19 юни се променя начинът, по който се извършва наблюдението на входящите пратки мляко и млечни суровини от Европейския съюз и трети държави.
Официалното обяснение е по-добра организация на контрола и облекчаване на работата на предприятията. Но за много животновъди остава основният въпрос – защо точно сега контролът става по-гъвкав при положение, че секторът от месеци настоява за по-строги проверки на вносните суровини?
Контролът се мести от границата към предприятието
Най-съществената промяна е, че пробовземането и контролните действия вече ще се извършват в обектите по местоназначение, а не на граничните пунктове. Формално контролът остава. На практика обаче първата бариера се премества навътре в страната.
От агенцията подчертават, че документалните проверки, физическите проверки и проверките за идентичност продължават. Според официалната позиция това позволява по-гъвкава организация на процеса без компромис със сигурността.
Точно тук започват и съмненията. Защото години наред логиката беше ясна – първо проверка, после действие. Сега част от суровината получава възможност да продължи по веригата още преди всички лабораторни резултати да са готови.
Защо се допуска преработка преди лабораторните резултати
Новият режим позволява суровото мляко, предназначено за производство на млечни продукти със зреене над 60 дни, да бъде насочвано към преработка без да се изчаква приключването на лабораторните изследвания.
Аргументът е, че тези продукти така или иначе не достигат веднага до пазара и преминават през дълъг период на технологично зреене.
Но въпросът остава. Ако лабораторният анализ е инструментът, който трябва да потвърди безопасността на суровината, защо производственият процес започва преди лабораторията да е приключила своята работа?
Това не означава, че има компромис с безопасността. Но означава, че философията на контрола се променя. И именно тази промяна поражда тревога сред част от производителите.
Само 5% проверки за афлатоксин
Особено внимание заслужава и решението за контрола върху афлатоксин М1.
Според новия режим едва 5% от пратките сурово мляко ще бъдат подлагани на изследване за наличие на този показател въз основа на оценка на риска.
Риск-базираният подход е напълно законен и се използва в редица европейски държави.
Проблемът е друг.
Обществото чува, че е въведен засилен контрол върху вносното мляко. Когато обаче в официалните текстове се вижда, че определени показатели ще се изследват само при част от пратките, неизбежно възниква въпросът дали общественият образ на контрола и реалният механизъм на контрол съвпадат напълно.
Именно тук започва недоверието.
Фермерите виждат опасност от двоен стандарт
Българските животновъди работят под непрекъснат контрол. Всеки литър произведено мляко е свързан с документация, проверки, идентификация на животните, ветеринарни изисквания и проследимост.
На този фон всяка новина за по-гъвкав режим при вносни суровини неизбежно се възприема болезнено.
Не защото фермерите са против вноса. А защото години наред слушат, че правилата трябва да бъдат еднакви за всички.
Когато местният производител е подложен на постоянни проверки и санкции при всяко отклонение, а при вносните суровини се допуска по-бързо движение по веригата на преработка, усещането за неравнопоставеност е трудно да бъде избегнато.
Доверието в контрола не се гради само с проверки. То се гради и с убеждението, че правилата важат еднакво за всички.
Само временна мярка или начало на по-голяма промяна
Още един детайл заслужава внимание. Заповедта е със срок на действие до 30 юни 2026 г.
Това означава, че новият режим е въведен за по-малко от две седмици.
Краткият срок поражда още въпроси. Дали става дума за временна организация? Дали се подготвя нов модел на контрол? Или това е първата стъпка към трайна промяна в режима на наблюдение на вносните млечни суровини?
Засега отговор няма.
Истинският въпрос остава отворен
От агенцията уверяват, че засиленият контрол продължава. Формално това е вярно. Проверките не отпадат.
Но за първи път се допуска част от суровото мляко да навлезе в производствения процес преди всички лабораторни резултати да са готови.
Именно тук се намира същността на спора. – Не дали контрол има или няма.
А дали принципът „първо проверка, после преработка“ постепенно не се заменя с нов подход – първо производство, после окончателно потвърждение.
Докато институциите говорят за запазен контрол, част от сектора вижда нещо различно – разхлабване на една от най-важните предпазни бариери по пътя на вносното мляко. И докато този въпрос не получи ясен отговор, съмненията трудно ще изчезнат.
Тоня Мишева
