Близо 12 милиона евро подпомагане получиха младите земеделски стопани по Кампания 2025. Средствата са изплатени на 1 990 бенефициери по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани, а ставката достигна 104,32 евро на хектар.
На пръв поглед новината изглежда положителна. Държавен фонд „Земеделие“ отчита успешно изплатени средства, а младите производители получават допълнителна подкрепа в трудна икономическа среда.
Зад сумата от почти 12 милиона евро обаче стои един по-сериозен въпрос – достатъчно ли са младите хора, които изобщо остават в българското земеделие?
Под 2 000 млади стопани за цяла България
Данните показват, че подпомагането е достигнало до 1 990 млади земеделски стопани.
Само по себе си това не е малък брой. Но когато се постави в контекста на цялото българско земеделие, картината става далеч по-различна.
От години секторът предупреждава за застаряването на фермерите и липсата на приемственост между поколенията. В много райони на страната стопанствата продължават да се управляват от хора в пенсионна или предпенсионна възраст, а наследниците често избират друга професионална реализация.
Така въпросът вече не е само колко пари се раздават, а колко хора реално са готови да поемат риска да останат в земеделието.
България продължава да изпитва недостиг на млади фермери
Проблемът не е само български, а европейски. Данните показват, че едва около 12% от фермерите в Европейския съюз са под 40-годишна възраст.
Според публикувани анализи делът на младите земеделски стопани в България е около 10%, което нарежда страната сред държавите с най-сериозни демографски проблеми в сектора.
Това означава, че всяка програма за привличане на ново поколение фермери става все по-важна не просто за отделните стопанства, а за бъдещето на българското производство като цяло.
Парите помагат, но не решават проблема
Допълнителното подпомагане е безспорно полезно. То дава възможност на младите производители да посрещнат част от нарастващите разходи и да подобрят устойчивостта на своите стопанства.
Но субсидията сама по себе си трудно може да реши основните препятствия пред младите хора.
Достъпът до земя остава труден. Инвестициите в техника стават все по-скъпи. Разходите за труд, фуражи, горива и услуги растат. В животновъдството натискът е още по-голям заради ежедневния характер на работата и необходимостта от постоянни инвестиции.
На този фон много млади хора продължават да виждат повече сигурност извън земеделието, отколкото в него.
Истинският въпрос е друг
Почти 12 милиона евро вече са изплатени. Това е факт.
Но по-важният въпрос остава открит.
След години на стратегии, програми и специални мерки за подмладяване на сектора, защо броят на младите фермери продължава да бъде толкова ограничен?
Защото бъдещето на българското земеделие няма да се определя от размера на една ставка или от броя на преведените евро. То ще зависи от това дали след десет години ще има достатъчно млади хора, които да искат да останат във фермите, да поемат семейните стопанства и да продължат производството.
Почти 12 милиона евро са добра новина. Но ако младите хора в земеделието продължат да бъдат изключение, а не правило, парите сами по себе си няма да решат най-големия проблем на сектора – липсата на ново поколение фермери.
Тоня Мишева
