Българската агенция по безопасност на храните въвежда рязка промяна в режима на контрол – всяка пратка сурово мляко и млечен концентрат, влизаща в страната, ще минава през задължителна проверка. Досегашната практика да се инспектират едва около 10% от количествата остава в миналото.
Какво се променя на практика
По разпореждане на изпълнителния директор Ангел Мавровски контролът става многослоен и систематичен. Всяка доставка ще се подлага на:
– документална проверка – произход, съпътстващи сертификати, съответствие;
– физическа проверка – реално състояние на продукта;
– идентификационен контрол – съвпадение между документи и стока;
– лабораторен анализ – търсене на остатъци от антибиотици и ветеринарни препарати;
Пробите ще се изследват в акредитирани лаборатории към областните дирекции в София, Шумен и Хасково. Разходите остават за сметка на вносителите и преработвателите – ход, който прехвърля тежестта там, където възниква рискът.
Проследимост от границата до щанда
Въвежда се и по-строг отчетен режим. Регионалните структури ще подават данни към централното управление за:
– брой взети проби;
– резултати от анализите;
– установени нарушения;
– предприети мерки;
Това затваря една от най-слабите точки в сектора – липсата на пълна проследимост. На практика се изгражда верига на контрол от входа на страната до крайния продукт.
Защо мярката е закъсняла, но необходима
Истината е проста: когато се проверява само 10% от вноса, останалите 90% са зона на доверие – а пазарът рядко прощава наивността.
Основните цели на новия режим са две:
– да се ограничи рискът от млечни продукти с остатъчни антибиотици;
– да се намали нелоялната конкуренция спрямо българските фермери;
Вносното мляко често идва на по-ниска цена. Ако обаче тази цена е постигната за сметка на по-слаби стандарти или компромиси в контрола, местните производители губят не защото са неефективни, а защото играят по различни правила.
Какво означава това за сектора
За млекопроизводителите у нас това е сигнал, че държавата най-накрая затяга входа. За преработвателите – повече административна тежест и разходи, но и по-ясни правила.
А за потребителя – по-малък риск да попадне на продукт със скрити остатъци от медикаменти.
В дългосрочен план подобен контрол не е просто мярка, а връщане към нещо познато: ясни правила, еднакви за всички. Защото в земеделието – както и в живота – редът не е тежест, а защита.
