Световната здравна организация отправи ясен сигнал към правителствата: ценовата политика при сладките напитки и алкохола трябва да бъде преразгледана. Според експертите ниските цени стимулират по-висока консумация, което пряко се отразява върху ръста на затлъстяването, диабета и определени онкологични заболявания.
Организацията на обединените нации също подкрепя позицията, като подчертава, че фискалните инструменти са едновременно здравна и икономическа мярка. Данъчното облагане на продукти с доказан риск за общественото здраве не само ограничава потреблението им, но и осигурява допълнителни приходи, които могат да бъдат инвестирани в здравни програми и превенция.
В момента 116 държави прилагат данък върху подсладените газирани напитки. Въпреки това редица други продукти с високо съдържание на захар – включително 100% плодови сокове, подсладени млечни напитки и разтворимо кафе – често остават извън обхвата на подобни мерки. Според специалистите редовната им консумация се свързва с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и зъбен кариес.
Подобна е ситуацията и при алкохолните напитки. Макар 167 държави да налагат данъци върху вино, бира и спиртни напитки, в много случаи ставките не са актуализирани спрямо инфлацията от 2022 г. насам. Така, на фона на растящите доходи, алкохолът постепенно става по-достъпен.
Като пример за активна намеса се посочва Обединеното кралство, където от 2018 г. действа специален данък върху сладките напитки. Очакванията са мярката да донесе около 338 милиона паунда приходи до 2024 г., като паралелно с това се отчита и спад в нивата на затлъстяване сред момичета на възраст 10–11 години.
СЗО подчертава, че увеличаването на данъците върху захарта и алкохола трябва да бъде част от по-широка стратегия за ограничаване на прекомерната консумация и за засилване на превенцията в общественото здраве. Организацията настоява правителствата да интегрират тези мерки в дългосрочни политики, насочени към намаляване на хроничните заболявания и устойчиво финансиране на здравните системи.
