Това не е поредният технически доклад, който ще събере прах в някоя комисия. Това е сигнал. Проучване, представено пред Комисията по земеделие (AGRI) на Европейския парламент, подготвя почвата за сериозна промяна в начина, по който ще се разпределят субсидиите в ЕС. И ако някой още си мисли, че дебатът е “колко евро ще има в бюджета”, греши. Въпросът вече е кой реално се издържа от земеделие и кой просто притежава земя.
Документът разглежда как инфлацията и рязкото поскъпване на производствените разходи след 2021 г. са разклатили доходите на фермерите в целия ЕС .
Инфлацията изяде част от субсидиите
Анализът е категоричен: от 2021 г. насам земеделието в ЕС е подложено на необичайно силни и бързи ценови шокове – особено при енергията и торовете след руската инвазия в Украйна, както и от общата инфлация .
В резултат доходите на фермите стават все по-волатилни и чувствителни към внезапни скокове в разходите и цените . Това не е абстрактна статистика – това са реални сметки за ток, гориво, фураж и препарати.
На ниво ЕС директните плащания формират средно около една трета от селскостопанските доходи. Но тук идва ключовият проблем: те остават стабилни номинално, докато разходите скачат. Тоест, реалната им стойност намалява.
С други думи – помощта стои на място, а цените тичат напред.
Големият въпрос: към кого е насочена подкрепата?
Докладът не поставя под съмнение ролята на ОСП като основен стабилизиращ механизъм. Напротив – подчертава, че справедливият доход е ключова цел на политиката, защото без икономическа устойчивост няма млади фермери и няма бъдеще за сектора .
Но се задава неудобен въпрос:
Дали подкрепата е достатъчно добре насочена?
Въпреки че през последните години има подобрение в таргетирането – с мерки за млади фермери, малки стопанства и необлагодетелствани райони – значителна част от помощта продължава да идва от базовата схема, обвързана с площ (на хектар) .
Точно тук се очертава политическата промяна.
От декар към доход
Една от основните идеи в анализа е по-нататъшно обвързване на плащанията с реалните нужди на фермерите, а не с размера на стопанството .
Това означава:
– по-малко автоматично плащане “на площ”;
– повече насочване към реално активни производители;
– по-добро съобразяване с икономическия риск
Отделянето на подкрепата от размера на фермата не се представя като идеологически ход, а като въпрос на ефективност и обществено приемане. Ако субсидиите трябва да бъдат защитени пред европейските данъкоплатци, те трябва да са по-справедливо разпределени.
Индексиране на помощта – дума до скоро табу, което вече се обсъжда
Един от най-съществените моменти в доклада е идеята за индексиране на подкрепата, така че да се запази реалната ѝ стойност при инфлация .
Това досега беше политически чувствителна тема. Сега тя вече е официално на масата.
Преведено просто: ако разходите растат, субсидията не може да стои замръзена години наред. Иначе губи функцията си на стабилизатор.
Инструменти за управление на риска – има ги, но не работят достатъчно
Проучването обръща внимание и на управлението на риска. Посочва се, че по-широкото и ефективно използване на такива инструменти може да засили устойчивостта на фермерите, но те изискват допълнително развитие .
В контекста на климатични екстреми, геополитически напрежения и ценови шокове, това вече не е второстепенна тема. Това е въпрос на оцеляване.
Смесен пакет вместо една схема
Докладът очертава модел на бъдещата подкрепа като смесен пакет от инструменти – базова помощ плюс по-целенасочени механизми за стабилизиране на доходите, управление на риска и насърчаване на устойчивостта .
В същото време се предупреждава за няколко реални предизвикателства:
– проверимост на данните;
– административна тежест;
– нужда от по-добър мониторинг и събиране на данни;
С други думи – няма да стане само с добра идея. Трябва и работещ механизъм.
Какво означава това за българските фермери?
Нищо още не е закон. Но в Брюксел подобни изследвания не се правят “за архива”. Те подготвят следващата реформа.
Посланието е ясно: – Следващата ОСП няма да бъде оценявана само по размера на бюджета, а по това как е разпределен.
Дискусията вече навлиза в нова фаза. В нея въпросът не е колко акра обработваш, а дали можеш реално да издържаш семейството си от земеделие.
За България това е шанс – но и риск. Ако моделът се промени, активният, реално произвеждащ фермер може да бъде поставен в по-силна позиция. Но ако не сме подготвени с ясни данни за доходи и структура на стопанствата, други ще определят правилата.
Едно е сигурно: разговорът вече не е теоретичен. И който следи процеса от рано, ще бъде една крачка напред.
