Една от най-големите тревоги на фермерите е прекият ефект върху пазара на месо и мляко в Европейския съюз. Споразумението с Меркосур предвижда улеснен достъп за говеждо месо, птиче месо и млечни суровини от Южна Америка – региони, където производствените разходи са значително по-ниски.
Фермерските организации посочват, че в държави като Бразилия и Аржентина изискванията за хуманно отношение към животните, използване на препарати и фуражи, както и екологичните норми, са по-леки от тези в Европейския съюз. Това позволява продукцията да се предлага на по-ниски цени, с които европейските стопани трудно могат да се конкурират.
По оценки на земеделски анализатори увеличеният внос на говеждо месо може да доведе до натиск върху изкупните цени в ЕС, особено в страни с развито животновъдство като Франция, Ирландия и Германия. При млякото рискът е по-косвен, но реален – по-евтиното месо свива доходите на смесените стопанства, които разчитат и на млечно производство, и на месо.
Фермерите предупреждават още, че при спад на цените малките и средните стопанства ще бъдат първите засегнати, което може да ускори отказа от животновъдство в някои региони. А когато фермите затварят, възстановяването им по-късно е трудно и скъпо – урок, който Европа вече е научила неведнъж.
Затова протестите не са само срещу една търговска сделка, а срещу модел, който според фермерите поставя количеството и евтиния внос над устойчивото местно производство – тема, която все по-често излиза на преден план и в други държави от Европейския съюз.
