При дребните преживни зимата винаги поставя по-особени изисквания. Овцете и козите понасят студа добре, но студената вода – не. Когато поилките се стягат от лед, животните започват да пият по-малко, намалява приемът на фураж, пада млеконадоя, а при бременните рискът от проблеми се удвоява. Затова поддържането на течна вода през зимата е едно от онези „стари, изпитани правила“, които не бива да се нарушават.
Най-лесният начин да намалите риска от замръзване е да разположите поилките на място, което поема максимално слънце. Южните и югозападните участъци на пасището или двора събират повече топлина дори през кратките зимни дни. Ако съдът е тъмен, слънчевата светлина допълнително затопля стените му и забавя образуването на лед. При овце и кози това е важно, защото те пият по-често, но по-малко количество, и всеки сантиметър лед ги отказва.
Друг устойчив подход е използването на по-големи поилки. Обемът работи във ваша полза – голямото количество вода губи топлина по-бавно от малкия съд. Малките кофи замръзват буквално за час, докато по-широк и дълбок резервоар издържа значително по-дълго. При стада, които имат достъп до външни дворове, най-добри резултати дават метални или пластмасови поилки от 150–300 литра, добре защитени от вятър.
Добре работи и частичното покриване на повърхността. Не се закрива целият съд – оставя се отвор, достатъчен за свободно пиене. Горният изолационен слой не допуска студения въздух да „изяжда“ топлината от повърхността. Шперплат, твърда изолация или комбиниран слой от дървена плоскост и слама върху нея задържат топлина и спират образуването на дебел лед. При овце и кози подобно решение е много функционално, защото те са леки и не натоварват покривния материал.
Изолирането на самата поилка е стар фермерски трик, който работи и днес. Най-надеждният начин е съдът да бъде поставен в плитка яма, така че стените да бъдат обградени от земя, а не от студен въздух. Насип от слама около стените действа като естествен термос. Силно помощни са и старите гуми – черната гума абсорбира топлина и пази ръбовете незамръзнали за по-дълго. Много стопани на овце-майки използват и конструкция „съд в съд“ – голямо корито отвън, по-малко вътре, а между тях плътен изолационен материал.
Ако зимата държи минусови температури дни наред, движението на водата може да бъде решаващо. Овцете и козите пият спокойно и когато в поилката има плаващ предмет. Една топка на повърхността се мести от животните и разбива първите ледени корички. За по-големи съдове има специални гумени топки, но напълно работещ вариант е и обикновена футболна топка.
В най-студените райони понякога се налага използването на пропанови нагреватели. Това е решение, което не зависи от ток и може да поддържа водата седмици наред подходяща за пиене. Разходът за гориво и изискването за безопасност обаче са фактори, които трябва да се обмислят внимателно. При дребните преживни, които често се държат в по-малки групи, пропановият нагревател е оправдан най-вече в овцеферми и козеферми с постоянен външен двор и висок дневен разход на вода.
Последният елемент е изборът на правилната поилка. За овце и кози работят най-добре ниски, широки съдове със стабилна форма, които не се преобръщат лесно. Зимните модели, които идват с вградена изолация и по-дебели стени, задържат вода в течна форма много по-дълго. Това е инвестиция, която спестява ежедневен труд по разбиване на лед, намалява стреса при бременните животни и пази продуктивността през зимния сезон.
