Министерството на развитието на селските райони отказва ваксинация, за да запази „свободния режим“, докато опозицията и фермерите настояват за действие
На 5 ноември 2025 г. в Гърция избухна остър спор между правителството и опозицията относно това дали овцете трябва да бъдат ваксинирани срещу едра шарка – заболяване, което отново поставя на изпитание южната съседка и целия агросектор на Балканите.
Докато фермерите настояват за спешна ваксинация, за да ограничат разпространението на заразата, Министерството на развитието на селските райони е категорично: ваксини няма да има. Причината – запазването на така наречения „свободен режим“, който гарантира възможността за безпрепятствен износ на животински продукти от страната.
Позицията на Министерството: „Не на ваксинацията“
Министърът на развитието на селските райони Костас Циарас заяви пред парламентарната комисия по производство и търговия, че „ваксинацията не е панацея“, а прибягването до нея би могло да има сериозни икономически последици:
„Ако страната загуби свободния режим от едра шарка, това означава друга реалност за износа на нашите продукти. Не можем да рискуваме износа на фета – един от най-разпознаваемите гръцки продукти в света.“
Според Циарас ваксината не е европейска – тя се произвежда в трети страни (като Турция, Пакистан и Израел), където болестта е ендемична, а местните продукти не могат да получат статут на защитено наименование за произход (ЗНП).
Той подчерта, че решението дали да се ваксинира или не трябва да бъде научно, а не политическо.
Опозицията: „Без ваксина овцевъдството е обречено“
Опозицията, и по-специално партията ПАСОК, се обяви за контролирана ваксинация.
Депутатът от Лариса Евангелия Лякули внесе сигнал до прокуратурата, настоявайки за разследване на държавните действия по отношение на овчата шарка. Според нея министерството „умишлено прикрива въпроса за ваксинацията“, което е довело до масово унищожаване на стада и тежки социални последици за производителите.
„Неизползването на ваксината представлява пряка заплаха за изчезването на овцевъдството и козевъдството в страната“, подчерта Лякули, като даде за пример Испания и Франция, където подобни огнища са били овладени именно чрез ваксинация.
Влияние върху животновъдството и българският контекст
Макар и фокусът да е върху овцевъдството, подобни решения имат отражение върху целия животновъден сектор.
Пазарната логика „износът преди здравето“ може да създаде опасен прецедент, особено за държави като България, където животновъдството е силно зависимо от износа и също е изложено на риск от зоонози.
Според експерти, координирани регионални мерки между страните от Балканите биха били по-ефективни от изолирани национални решения. България вече има опит в прилагането на биосигурностни протоколи и селекция на здрави стада, но ваксинационната готовност остава спорен въпрос и у нас.
Какво е „свободен режим“?
Това е официален ветеринарен статут, признат от ЕС, който удостоверява, че дадена страна е свободна от конкретно заболяване (в случая – едра шарка).
Загубата му означава въвеждане на ограничения, квоти и проверки, които могат да ударят пряко по износа на продукти като фета, сирена, месо и млечни субпродукти.
Между науката и икономиката
Случаят с Гърция отново поставя въпроса:
Кое е по-важно – здравето на стадата или икономическата стабилност на пазара?
Докато една част от фермерите настояват за незабавна ваксинация, друга се страхува, че това ще ги лиши от достъп до износ и ще срути цените на млякото и фетата.
Науката обаче е категорична – контролът на зоонозите не може да бъде ефективен без регионална координация и прозрачност.
