В млекопреработвателните предприятия млякото пристига всеки ден навреме — само статистиката изостава.
Официалните данни за вноса на мляко и млечни продукти за 2024 г. излязоха едва в края на септември, когато пазарът вече гледа към следващата година. За фермерите и мандрите това е твърде късно: решенията за суровини, доставки и цени се вземат в реално време, не шест месеца по-късно.
Това хронично забавяне на информацията отрязва връзката между данните и практиката. Докато цифрите стигнат до сектора, пазарът вече се е променил – нови доставчици, нови цени, нови рискове. Без навременни данни няма истински анализ, а без анализ няма предвидимост.
Време е статистиката да настигне млякото. Публикуването на данните в рамките на текущото тримесечие би позволило на производителите и преработвателите да планират по-точно, да реагират на тенденциите и да намалят зависимостта от случайността.
Следващият анализ разглежда подробно как се е променил вносът на мляко и млечни продукти през 2024 г. и началото на 2025 г. – по страни, групи и тенденции, които показват накъде върви пазарът.
Говедовъд
През 2024 г. България е внесла 209,6 хил. тона мляко и млечни продукти — ръст +2,5% спрямо 2023 г. Традиционно основният внос идва от държави членки на ЕС (малко над нивото от 2023 г., +0,6%), но значителен ръст през годината бележат доставките от трети страни (+33,6%) — най-вече от Украйна и Сърбия. По групи продукти се увеличават вносите на заквасени млека и сметана, на сирена и извара, както и на суроватка; обратно — концентрираните продукти и маслата бележат спад. Ранните данни за януари–май 2025 г. показват резки промени: общ импортът пада с −13,4% (до 77 122 тона), при значително по-високи средни вносни цени.
Общи потоци и географията на вноса (2024)
През 2024 г. общият внос е 209,6 хил. тона, което е ръст +2,5% спрямо 2023 г. Това увеличение се дължи на няколко паралелни процеса: сравнително стабилен внос от държавите в ЕС (леко нарастване +0,6%) и значително увеличени доставки от трети страни (+33,6%).
Сред страните от ЕС има както приръст, така и спадове — движението е разпокъсано:
– увеличение: Румъния +8,9%, Унгария +5,2%, Гърция +9,4%;
– спад: Германия −5,5%, Полша −15,2%, Нидерландия −17,2%, Чехия −3,5%.
От трети страни най-голям ръст се наблюдава при Украйна — +109,9% (до 6,1 хил. тона), а и вносът от Сърбия също расте — +6,2% (до 8,6 хил. тона). От по-малки партньори са отчетени доставки от Босна и Херцеговина (435 т), Северна Македония (261 т) и Турция (259 т).
Таблица 1 — Внос по избрани държави (2024, данни от файла)
| Държава / група | Промяна спрямо 2023 |
|---|---|
| ЕС (общо) | +0,6% |
| Румъния | +8,9% |
| Унгария | +5,2% |
| Гърция | +9,4% |
| Германия | −5,5% |
| Полша | −15,2% |
| Нидерландия | −17,2% |
| Чехия | −3,5% |
| Украйна (трета страна) | +109,9% (до 6,1 хил. тона) |
| Сърбия (трета страна) | +6,2% (до 8,6 хил. тона) |
| Босна и Херцеговина | 435 т |
| Северна Македония | 261 т |
| Турция | 259 т |
По продуктови групи — какво влезе повече и какво по-малко (2024)
Структурата на импорта през 2024 г. варира значително по вид продукти. Отчетените изменения сочат, че потребителските и ценовите механизми влияят върху сместа от внасяни стоки.
Основни промени (2024 г. спрямо 2023 г.):
– Заквасени млека и сметана: +19,6%.
– Сирене и извара: +10,8%.
– Суроватка: +9,3%.
– Неконцентрирани мляко и сметана (близо половината от целия импорт): +0,3% (почти стабилно).
– Концентрирани мляко и сметана: −13%.
– Масло и млечни мазнини: −4,2%.
Таблица 2 — Внос по продуктови групи (2024 г., процентна промяна)
| Продуктова група | Промяна 2024/2023 |
|---|---|
| Заквасени млека и сметана | +19,6% |
| Сирене и извара | +10,8% |
| Суроватка | +9,3% |
| Неконцентрирани мляко и сметана | +0,3% |
| Концентрирани мляко и сметана | −13% |
| Масло и млечни мазнини | −4,2% |
Комбинацията от нарастване при по-евтини или прагматични групи (суроватка, сирена/извара) и спад при концентрираните продукти и маслата подсказва преориентиране на част от търсенето към по-конкурентни ценови сегменти и/или към суровини за индустриална употреба.
Ранни данни за януари–май 2025 — внезапни размествания
Предварителните данни за първите пет месеца на 2025 г. индикират обратна посока в общите потоци: общият импорт намалява с −13,4% на годишна база, до 77 122 тона. Това се случва при едновременно повишение на средните вносни цени (между +10% и +28% за основните групи).
Разликата между 2024 и началото на 2025 г. е концентрирана в някои ключови групи:
– Силно е съкращаването на неконцентрираните млека и сметана: −27,3% (важна група, защото формира почти половината от общия импорт).
– Заквасени млека и сметана също намаляват, но по-меко: −5,1%.
– Ръстове за периода януари–май 2025: суроватка +1,8%, сирене и извара +3,8%, масло и млечни мазнини +9,9%. Концентрираните продукти са без съществена промяна.
От гледна точка на произхода, за периода януари–май 2025:
– Импортът от ЕС е с −16,7% на годишна база. Част от това се дължи на рязка редукция от Унгария: −53,9%, до 9,7 хил. тона.
– Импортът от трети страни въпреки солидното годишно увеличение за 2024 г., за първите пет месеца на 2025 остава сравнително малък като абсолютни стойности, но е отчетен ръст +34,9%. На практика най-значими са доставките от Украйна и Сърбия — по около 3,6 хил. тона за двата партньора през периода, съответно с +77,4% (Украйна) и +8% (Сърбия) на годишна база.
Таблица 3 — Ключови числа за януари–май 2025 (предварителни данни)
| Индикатор | Промяна / обект |
|---|---|
| Общ импорт (януари–май 2025) | 77 122 тона (−13,4% спрямо 2024) |
| Средни вносни цени (основни групи) | +10% … +28% |
| Неконцентрирани мляко и сметана | −27,3% |
| Заквасени млека и сметана | −5,1% |
| Суроватка | +1,8% |
| Сирене и извара | +3,8% |
| Масло и млечни мазнини | +9,9% |
| Импорт от ЕС (ян.–май 2025) | −16,7% |
| Унгария (ян.–май 2025) | −53,9% (до 9,7 хил. тона) |
| Румъния (ян.–май 2025) | 18,2 хил. тона |
| Германия (ян.–май 2025) | 10,7 хил. тона |
| Полша (ян.–май 2025) | 9,3 хил. тона |
| Нидерландия (ян.–май 2025) | 5,1 хил. тона |
| Украйна (ян.–май 2025) | ~3,6 хил. тона (+77,4%) |
| Сърбия (ян.–май 2025) | ~3,6 хил. тона (+8%) |
Какво казват числата — наблюдения и тенденции (фактологично, без препоръки)
-
Двойно лице на вноса: 2024 г. приключва с лек ръст (209,6 хил. тона, +2,5%), движен от увеличен импорт от трети страни и стабилен поток от ЕС. В първите пет месеца на 2025 г. обаче общите количества спадат сериозно (−13,4%) — при това в условия на по-високи средни вносни цени. Това означава, че през 2025 г. вносната картина е по-нестабилна и преживява силни краткосрочни колебания.
-
Преместване по продукти: Нарастването на вноса на заквасени млека, сирена/извара и суроватка през 2024 г. сочи по-широк интерес към тези групи — или за директна консумация, или за промишлена употреба. В същото време спадът в концентрираните продукти и маслата променя микса на доставките.
-
Ролята на трети страни: Ръстът от трети страни през 2024 (особено от Украйна и Сърбия) показва, че извънЕС доставчиците започват да играят по-видима роля, макар абсолютният им дял да остава по-малък. В началото на 2025 г. обаче техният принос е по-малко определящ в абсолютни стойности, но расте в процентно отношение за някои групи.
-
Ценово напрежение: Съчетанието „по-високи средни вносни цени“ и „свито количество внос“ в януари–май 2025 е ясен сигнал за ценово и количествено напрежение на пазара — намаляваща търговска активност при по-скъпи доставки.
