България от векове е свързана с овчето и козето мляко – суровини, от които се правят едни от най-познатите и ценени продукти по нашите земи. Но днешните данни от аграрната статистика показват, че този сегмент е изправен пред сериозни предизвикателства. Докато кравето мляко държи доминиращия дял, производството на овче и козе мляко е ограничено и дори отбелязва спад в преработката.
Количествата през юли
През юли 2025 година в страната са произведени 2 346 хил. литра овче мляко и 1 314 хил. литра козе мляко. Заедно те представляват под 6% от общото млекопроизводство, което през този месец достига 60 240 хил. литра. За сравнение, кравето мляко е 56 277 хил. литра, или над 93% от общия обем.
Биволското и смесените млека са още по-малък дял – 303 хил. литра, което само подчертава колко концентрирано е производството у нас.
Натиск върху традиционните сирена
При сирената, произведени от млека, различни от краве, данните също са тревожни. През юли са произведени едва 917 тона, което е с 440 тона по-малко спрямо май. Това означава, че в рамките на два месеца пазарът на овчи и козе сирена е изгубил близо една трета от обема си.
Това е особено важно, защото овчето и козето сирене не са просто част от пазара – те са символ на българската традиция и често имат по-висока добавена стойност. Въпреки това, конкуренцията от по-евтини крави продукти и от имитиращи сирена с растителни мазнини поставя тези специалитети в по-слаба позиция.
Натрупани предизвикателства
Производителите на овче и козе мляко от години са изправени пред сходни проблеми:
-
Малък мащаб на стопанствата – повечето ферми са семейни, с ограничен брой животни, което ги прави уязвими при ценови колебания.
-
По-високи разходи за литър мляко – козите и овцете дават по-малко количество, но с по-висока хранителна стойност. Това увеличава себестойността.
-
Проблеми с реализацията – изкупната цена често не отразява реалните усилия на фермерите, а преработвателите предпочитат по-лесно достъпното краве мляко.
-
Липса на стабилна подкрепа – въпреки европейските и национални програми, субсидиите не винаги достигат ефективно до по-малките производители.
Потенциал и пазарни възможности
Въпреки трудностите, овчето и козето мляко имат сериозен пазарен потенциал. Техните продукти често се търсят от потребители, които ценят качество, традиция и по-здравословни алтернативи. Козето мляко, например, е предпочитано от хора с непоносимост към лактоза, а овчето сирене се свързва с по-богат вкус и хранителна стойност.
Възможност за растеж има и в износа – българското овче и козе сирене има добра репутация на международните пазари. Но за да се постигне това, производството трябва да бъде подкрепено с инвестиции в модернизация, маркетинг и ефективна организация на фермерите.
Какво означават данните за бъдещето
Когато производството на сирена от овче и козе мляко намалява, губят не само фермерите, но и цялата хранителна култура на страната. Ако тенденцията продължи, съществува риск традиционните български продукти да бъдат изместени от по-евтини и по-малко качествени заместители.
Затова ключов въпрос остава: ще успее ли държавата, чрез политики и подкрепа, да задържи и развие сектора? И още по-важно – ще предпочетат ли потребителите да дадат шанс на истинските продукти, вместо да се поддават на по-ниската цена на имитиращите сирена?
Овчето и козето мляко са малък, но стратегически важен сегмент от българското животновъдство. Данните за спада в производството на сирена показват тревожна тенденция, която може да се отрази негативно върху фермите, пазара и традицията. За да не остане козето и овчето сирене само спомен в българската кухня, е необходима ясна подкрепа – както от институциите, така и от самите потребители, които избират какво да сложат на трапезата си.
