Не бива да подценяваме емоциите на селскостопанските животни. Ново изследване показва, че майките кози помнят блеенето на своите козлета поне година, след като вече са разделени.
Проучването е едно от малкото, които проверяват дали връзката между майка и малко при животните продължава и след периода на зависимост. Оказва се, че при козите тази връзка не се прекъсва лесно – те запазват паметта за гласа на собствените си деца в дългосрочен план.
„Дори година след отбиването, майките реагират по-силно на звуците на собствените си козлета, отколкото на блеенето на други познати малки“, обяснява ръководителката на изследването Елоди Брифър от университета „Куин Мери“ в Лондон. „Това показва, че козите имат трайна памет за виковете на своите деца.“
Как кози различават гласовете?
Гласът на всяко козле има уникални характеристики – честота, височина на звука, дължина на блеенето и особен ритъм. Подобно на това как хората различават гласовете на близки и непознати, козите използват тези акустични сигнали, за да идентифицират своите малки.
Изследователите установяват, че майките обръщат внимание именно на тембъра и вариациите в честотата на звука – нещо като „гласов подпис“, който е различен за всяко козле. Това им позволява да различават дори сред голяма група животни кои са собствените им деца.
Как е при другите животни?
Овцете също проявяват силна привързаност. Майките разпознават своите агнета по гласа и миризмата им още в първите часове след раждането. Изследванията показват, че те запомнят специфичното блеене на агнетата дори след по-дълги раздели.
При кравите връзката също е осезаема – майките търсят телетата си, когато бъдат отделени, и издават характерни звуци, които могат да се разпознаят като „вик за детето“. Въпреки че в млечните ферми телетата обикновено се отделят рано, учените обръщат внимание, че майките запазват чувствителност към гласа и миризмата на телетата си.
При свинете ситуацията е сходна – свинята знае кои прасенца са нейни и им позволява достъп до вимето, докато към чужди прасета проявява агресия или ги игнорира. Това показва, че паметта и връзката между майка и малко не са случайност, а дълбоко заложено поведение.
Какво означава това за фермера?
Фактът, че животните пазят емоционална и слухова памет за своите малки, поставя въпроси за практиките в животновъдството. Краткото време, в което малките остават при майките, често е продиктувано от икономически причини. Но изследванията показват, че емоционалният живот на животните е много по-богат, отколкото се смята.
Практически съвети за намаляване на стреса при отделяне
-
Постепенно отбиване – вместо рязка раздяла, майките и козлетата могат да се държат в съседни боксове или отделения, където да се виждат и чуват, но без директен достъп. Това намалява тревожността.
-
Групиране по възраст – малките се чувстват по-сигурни, когато са в група със себеподобни. Това също облекчава процеса на отделяне.
-
Спокойна среда – избягването на силен шум, грубо отношение и внезапни промени в храненето или условията значително намалява стреса.
-
Добро хранене и комфорт – достатъчно мляко-заместители или качествена храна за малките, както и подходящо пространство за майките, помагат за по-бърза адаптация.
-
Наблюдение на поведението – фермерите трябва да обръщат внимание на признаци на стрес: често блеене, отказ от храна, неспокойно поведение. Навременната намеса може да предотврати здравословни проблеми.
Излиза, че отделянето не е само технически момент, а и емоционално събитие за козите. Ако фермерът се погрижи да мине плавно, печели не само спокойни животни, но и по-добри резултати в стопанството.
