Европа ускорява споразумението с Меркосур
Европейската комисия обяви, че до края на годината иска да финализира търговската сделка с блока Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). Паралелно Брюксел планира да приключи и модернизирането на договора с Мексико в началото на 2026 година.
Според Комисията това са „исторически стъпки“, които отварят нови пазари и дават на Европа по-силна позиция в глобалната търговия.
Прогнозите са внушителни – европейският износ за Латинска Америка може да скочи с +39%, което означава допълнителни около 49 милиарда евро (95,8 милиарда лева) годишно. Очаква се подкрепа за над 440 хиляди работни места в ЕС.
За индустрията сделката носи сериозни облекчения – митата върху автомобили (35%), машини (20%) и фармацевтични продукти (14%) ще бъдат свалени. За хранителната индустрия перспективите също са добри: износът на вино, зехтин, спиртни напитки и шоколад може да се увеличи с почти +50%.
Притесненията на фермерите
Точно тук се появява голямата тревога. Сделката ще отвори широко вратите за по-евтино говеждо и пилешко месо, захар, ориз и етанол от Латинска Америка. Проблемът е, че там производствените стандарти често са по-слаби от европейските. Това може да доведе до по-ниски цени на вътрешния пазар и до удар върху доходите на стопаните.
Франция, Полша и Ирландия вече изразиха сериозни резерви. Италия е по-отворена, а Холандия и Белгия остават колебливи заради вътрешни политически натиски.
За да намали напрежението, Европейската комисия обещава годишен фонд от 1 милиард евро (1,95 милиарда лева), който ще компенсира фермерите при пазарни сътресения или природни бедствия.
Освен това в договора е включена защита на 344 европейски продукта със защитено наименование за произход – сред тях е и „Пармиджано Реджано“, който често се фалшифицира в Южна Америка.
Преговорите се ускоряват на фона на напрежение в световната търговия и конкуренция със Съединените щати и Китай. Сделката, по която се работи от 25 години, ще създаде пазар от 700 милиона потребители. Това е шанс за ЕС да разшири износа си и да намали зависимостта си от други пазари.
За България сделката има две лица.
- Рисковете: по-голяма конкуренция при внос на месо и етанол, натиск върху животновъдството и захарното производство.
- Възможностите: шанс за по-силен износ на вина, розово масло и млечни продукти със защитено наименование.
Ключов остава въпросът дали българските фермери и производители ще успеят да се позиционират добре и да оцелеят в съревнование с големите латиноамерикански концерни.
Индустрията безспорно ще спечели, но цената може да падне върху гърба на земеделието. Фондът от 1 милиард евро изглежда като решение, но дали ще бъде реално приложен и навременен – остава под въпрос.
За фермерите, включително и българските, истинското предизвикателство ще бъде как да запазят устойчивостта на стопанствата си в една още по-конкурентна среда.
