„Михаил Михайлов и зайците говорят“
– място, в което миналото среща настоящето, а опитът на един визионер продължава да вдъхновява зайцевъдите.
Как виждат света зайците?
Много зайцевъди си задават един и същи въпрос – как всъщност виждат света тези животни. Защо често не откриват храната, дори когато е пред самия им нос? Защо се стряскат, ако човек влезе в зайчарника с кофа или друг предмет? И могат ли да различават цветовете?
Еволюцията е изградила зрителната система на заека по съвсем различен начин от тази на човека. При хората и маймуните очите са разположени отпред. Това осигурява бинокулярно зрение – двата образа се сливат в един и ние получаваме усещане за дълбочина. Благодарение на това нашите предци са успявали да се катерят по дърветата и да различават добре узрелите плодове по цвета им.
При заека обаче целта е друга. Неговото зрение не е създадено да му помага да намери храна, а да го пази от враговете. Очите са разположени странично на черепа, което му осигурява зрителен ъгъл, почти обхващащ цялата околност. Заекът дори може да вижда високо над главата си – затова и не е чудно, че дивите зайци се плашат от прелитащи самолети, които човешкото око трудно би забелязало навреме.
Тази способност обаче има своята цена. Непосредствено пред устата животното има „сляпа зона“, в която не вижда. Именно заради това заекът трудно открива поставена пред него храна. Природата е предвидила компенсация – големите уши и чувствителните ноздри му помагат да се ориентира и без помощта на очите.
Зайците не притежават бинокулярно зрение като хората, тъй като разположението на очите им не позволява ъглите на зрителното поле да се припокриват. Но пък за сметка на това имат радар, насочен почти във всички посоки едновременно – безценна защита за едно тревопасно животно, което винаги трябва да бъде нащрек.
