В памет на г-н Михаил Михайлов
Това не е прощаване, а благодарност за всеки миг, който споделихме двамата.
Днес Михаил Михайлов щеше да празнува своя рожден ден. Макар вече да не е сред нас, той остава в сърцата ни – като човек, отдаден на българското животновъдство, като професионалист, чиито следи са видими и днес.
В негова чест реших отново да върна думите му към нас – спомените, с които разказва за своя живот, за работата си и за пътя, по който е вървяло нашето животновъдство през годините. История, в която се преплитат труд, знание, вяра и любов към животните и хората, с които е работил.
Т.Д.
Михаил Михайлов: – Имах щастието да участвам в доста процеси свързани с това, което се случи през последните петдесет години с нашето животновъдство. Роден съм в центъра на гр. Сливен, но баща ми беше шеф на лозарската бригада на тогавашното ТКЗС и внедри резитбата гиьо и кордонното отглеждане на лозята. Спомням си, че тогава беряха по 1500 кг грозде и то от един стар сорт.
Завърших зоотехника във ВСИ в София и ме разпределиха на работа в АПК Нова Загора да отговарям за племенната работа в овцевъдството. Страхотна организация на работа и големи ръководители. Председателят умираше за животните, негови бяха думите: – ще падне сняг през януари, след това ще завали дъжд през април и май и ще напълним хамбарите. Трудното е при животните. Тази максима все още не се осъзнава в днешното време.
Отглеждахме над 20 000 бр овце-майки от породата Тракийска тънкорунна. Сега, като ви кажа какво получавахме от овца, нашите читатели няма да повярват, но всичко е документирано и го има в статистиката. В елитните ни стада в с. Съдиево и с. Любенова махала, с по 1000 овце, получавахме средно от овца-майка по 10-11 кг мериносова вълна с отлично качество.
От женските шилета по 13 кг вълна, от кочлетата по 15 кг вълна и от кочовете – 17 кг вълна. Биологичната плодовитост на овцете беше над 150%, а стопанската 135%.
Скоро бях на една съвещание в МЗ където овцевъдите водеха преговори за 1.5 агнета от 10 овце. Средната млечност на овцете бе 50-55 литра мляко. В Съдиево ни беше депото на пепиниерите. Имаше централен осеменителен пункт, където се получаваше спермата, обработваше и охладена се изпращаше по фермите да осеменяват овцете. Правих и случен план на стадата с ротация на кочовете по линии.
Завърших бонитьорската школа с Научна работа, относно Кавказката порода овце. Веднага ме назначиха началник отдел овцевъдство при Селекционния център по животновъдство – гр. Сливен. Изключително отговорна работа. Имахме годишно производство над 1500 коча от породите Тракийска тънкорунна, Цигай, Тип Цигай, Кавказка и от козите от ББМ. Сега не зная колко коча се произвеждат в страната, но едва ли са 1500 и едва ли минават всички тестове които тогава трябваше да се покриват.
Последва включването ми в колективите по създаването на породата Родопски цигай и т.н Синтетична линия. Участвах в състава на комисията, която одобри породите Дунавска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна и Българска бяла млечна коза.
Имахме също една голяма задача да открием и съберем аборигенните овце. Включен бях екипа за събирането на 2000 бр овце от Котленската порода.
Със завръщането на академик Хинковски от САЩ, всичко се промени много бързо. Консерватизма и старите порядки дадоха път на новостите. Създадохме млечно овцевъдство на страната, чрез трипородни схеми, по същия начин имаше и опити за месодайно такова, но за съжаление не се получи. Последва отглеждането на агнета в клетки след третия ден на раждането. Първото депо, опитното изградихме в новозагорско. След отчитане на резултати в страната се направиха още много депа. Последва внедряването на машинното доене. Една от първите инсталации на Алфа Лавал отново бе пусната в Сливен. Изнасяхме агнета за къде ли не. Най-много, и най-добре бе износа за Полша. Срещу 7 женски шилета от Тракийска тънкорунна порода ни даваха една бременна юница от генотип 30.
Дойде „новото време и бях назначен за директор на Селекционен център Сливен, работа колкото искаш. Освен отделите по селекция – говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство и пчеларство имахме Станция за изкуствено осеменяване където се отглеждаха 140 бика, 10 жребеца, 3 магарета от породата Мартина Франка и десет нереза. Всеки божи ден скачаха по 50 животни и се замразяваше спермата. Към центъра имаше Школа за подготовка на доячи и Школа за подготовка на техник осеменители. Освен това, имаше и Станция за преценка на бичетата по собствена продуктивност и Станция за оценка на вълната. Полека лека започнаха да отпадат някои от дейностите – двете школи, станцията за вълната. Но дойдоха нови предизвикателства. С голямата помощ на тогавашния зам.-министър Богдан Кендеров, мой приятел, състудент и съотборник в спорта, успяхме да направим съвсем нова визия на култовото изложбено място за всеки животновъд до гр. Сливен. Германия инвестира половин милион марки в тази мека на животновъдството и не сгреши. Доказателство са 10 000 животновъди и симпатизанти, които го посещават по време на изложбите.
Последва реализацията на нов проект – Лаборатория за окачествяването на млякото. Отново с голямата помощ на Германия изградихме тази лаборатория съоръжена с най-модерната апаратура на Комби Фос и обслужваща цяла Южна България.
И накрая, понеже лично се занимавах със зайци, създадохме първата зайцеферма в страна в новото време. Изключителни екземпляри от породите Белгийски великан, Новозенландска и Калифрнийска. Започнахме работа да създадем и наша, българска порода Веселина, но не се получи. Най-интересното при зайците беше, че два пъти годишно правехме търгове за зайци и имаше поне по 500 човека присъстващи. Май имаше и още нещо. След едно посещение в Германия се върнах и веднага създадохме Станция за изкуствено осеменяване на свине. Материалът беше предназначен основно за личен сектор. Услугата бе денонощна, имахме няколко осеменители. Имахме и рекорд от 20 000 бр дози продадени за една година.
Поради несъгласие с централното ръководство да се използва само наша сперма в говедовъдството, напуснах центъра. Тогава ми се обади бившият зам.-министърна земеделието Цветан Димитров. Проведохме един разговор в който той каза, че ни осигурява финансиране за една година за да направим работеща развъдна асоциация на черношареното говедо. Бяха изминали четири години от създаването на развъдните организации, а те нямаха никаква дейност. Задачата бе, че ако всичко направим успешно селекцията ще премине в ръцете на фермерите. Започнахме работа с двама колеги известни на цяла България – Иван Омайников и Мариана Ахладова. Бяхме като прокажени. Никои от държавното не искаше да ни помогне. Започнахме с една кофа, един катар и 100 шишенца за пробите. Свършихме много добра работа. На следващата година проработиха асоциациите в Добрич, Ямбол, Карнобат за да се стигне до днешния ден, когато АРЧШП-Добрич, с председател Димитър Шопов да е най-мощна в страната.
Така че, искам да кажа на десетките развъдни организации у нас – бащата на тях е г-н Цветан Димитров. Бъдете му благодарни за всичко, вие знаете защо.
Тук само искам да допълня, че по него време създадохме и сливенската Геномика. Която сега стой много добре и винаги е готова да помогне на фермерите. И най-важното, през 1994 година основахме първата браншова организация в България, в новото време. Това бе съюзът на говедовъдите в Бургаска област, където ме избраха за председател на организацията и по време на дебата, един фермер ме попита: – вие сте държавен служител, ако излезем на барикадите, от коя страна ще застанете….
Последва един 5 годишен период на работа в Букурещ, където с Таня споделихме много и само хубави моменти. След завръщането ми ме поканиха в Националния съюз на говедовъдите в България – НСГБ. Доста работа се свърши от нашата организация. Най-напред хорото поведе Никола Ангелов – от Поповица. Умерен, спокоен, тежко говорещ и винаги точен. След като управляващи и фермери разбраха кои сме, на следващия мандат за председател бе избран Димитър Зоров – нашето „острие“, също като Данил Буда за румънците. Агресивен, прям, точен и знаещ всичко за животновъдството.
В момента заемам длъжността Изпълнителен директор (без секретарка) на организацията. Основно изготвям анализи за ситуацията в животновъдството и всякаква друга организационна работа. Мислех, че ще е по-кратко, но то и годините станаха и много и малко и никога не достатъчни, защото имам още много работа, да се надяваме Бог да ми помогне да я довърша.
Михаил Михайлов
Мишо, липсваш много, на много хора …..
