Глобална заплаха, която не прощава на младите животни
Шапът е едно от най-заразните вирусни заболявания по чифтокопитните – засяга говеда, овце, кози, свине и диви преживни. При възрастните животни рядко води до смърт, но при малките пораженията могат да са фатални – възпаление на сърдечния мускул или загуба на мляко от майките, което обрича новородените.
Болестта се разпознава по треска и болезнени мехуроподобни лезии по устните, езика, устата и между копитата. Това води до трудности при хранене и движение, рязко намаляване на продукцията и отслабване. Макар повечето животни да оцеляват, икономическите загуби са сериозни – както от пониженото производство, така и от ограниченията за търговия.
Ваксинацията – ключът към контрола
Световната организация за здравеопазване на животните (WOAH) определя ваксинацията като едно от най-силните оръжия срещу шапа. Тя може да бъде прилагана по няколко начина:
– Масова – за всички животни в страната.
– Целева – във високорискови региони.
– Спешна – при вече възникнало огнище.
Всяка държава сама решава подхода, според разпространението на болестта, икономическите възможности, логистиката и риска за международната търговия. При всички случаи се препоръчва обхват от поне 80% в целевата популация и бързо приключване на кампанията, за да не се „размива“ ефектът.
Какви ваксини са подходящи
Само ваксини с инактивиран вирус са приемливи – той е убит и не може да се размножава в организма. Живите вирусни ваксини са забранени, защото крият риск вирусът да възвърне вирулентността си и да се предаде нататък.
Щамовете във ваксината трябва да съответстват на тези, които в момента циркулират в полето, а прилагането ѝ да се съобрази с майчиния имунитет, за да се осигури ефективна защита.
Ролята на ветеринарните служби
Без добре организирани ветеринарни служби битката срещу шапа е обречена. Те трябва да осигуряват наблюдение на заболяванията, да обучават фермерите, да прилагат мерки за биосигурност и да координират ваксинационните кампании. Това изисква стабилна държавна подкрепа – финансиране, техника, кадри.
Защо проблемът е глобален
С нарастването на международната търговия с животни и животински продукти рискът от пренасяне на шапа между държавите се увеличава. Добре координираните мерки – ваксинация, бързо реагиране и международно сътрудничество – са единственият начин да се намали заплахата и да се защити поминъкът на фермерите.
Ако държавите прилагат стриктен контрол и учат от предишни огнища, бъдещето без шап е възможно. Но само ако никой не подценява невидимия враг.
