Колкото и години да отглеждаш овце или кози, винаги има нещо ново, което може да те изненада. Учените, които се занимават с поведението на животните, продължават да откриват интересни факти за тези привидно „обикновени“ създания. А познаването на тяхната природа всъщност може да помогне много в работата на всеки фермер.
Овцете следват стадото не от глупост, а от страх
Широко е разпространено мнението, че овцете са глупави, защото сляпо вървят една след друга. Всъщност стаденото поведение е естествен инстинкт за оцеляване. В природата оцеляват тези животни, които не се отделят от групата. Затова, когато една тръгне, останалите я последват – не защото нямат собствено мнение, а защото усещат опасност, когато са сами.
Дори и днес в стопанството това правило важи: уплашиш ли една, раздвижиш ли групата, всички ще реагират по същия начин.
Козите са по-умни, но и по-инатливи
Ако овцете разчитат на стадото, козите са по-склонни да взимат самостоятелни решения. Има научни наблюдения, които показват, че козите решават прости „пъзели“ за да достигнат до храна или вода. Те помнят откъде е лесно да избягат, как да заобиколят оградата, как да се качат високо, за да си вземат клонки.
Това означава, че козата по-лесно намира „цаката“ на стопанина, ако не се внимава. Но пък този ум я прави по-адаптивна в различни условия.
Как разпознават хората – с лице и глас
И овцете, и козите разпознават своите гледачи не само по гласа, но и по лицето. Правени са опити с овце, на които показват снимки на хора – те успяват да запомнят до двадесет различни лица. Козите също правят разлика между гласа на стопанина и непознат човек.
Затова не е чудно, че реагират спокойно, когато ги приближи познат човек, но стават неспокойни при чужди. Това знание помага при преместване на стада, доене, ветеринарни манипулации.
Животните усещат емоциите на човека
Изследвания показват, че овцете и козите улавят емоционалното състояние на човека. Ако човекът е нервен, агресивен, напрегнат, животното реагира с тревожност или упорство. Затова е важно в обора и на пасището да се подхожда спокойно.
Особено при доенето нервността на стопанина води до по-слабо пускане на млякото. При агнешки и ярешки стада спокойствието дава по-добър растеж.
Разлики между породи, възраст и сезон
Наблюденията показват, че различните породи имат различен характер. Например породите за вълна са по-плахи и стадено зависими, а месодайните са по-уравновесени. Козите млечни породи са по-контактни от месодайните.
Младите животни са по-любопитни и плашливи, възрастните по-предпазливи.
През размножителния сезон и двата вида стават по-нервни, по-шумни, а мъжките – по-агресивни.
Какво да запомним
Познатите навици и поведение не са случайни капризи. Те са част от природата на животното. Познавайки ги, фермерът си спестява време, нерви, а и загуби. Успешното стопанисване започва с разбирането на стадото, а не с борбата срещу инстинктите му.
