България произвежда все повече бяло месо, но патиците и черният дроб губят позиции
През 2024 година производството на бяло месо в България бележи нов ръст – както в обемите, така и в значението му за националната преработвателна индустрия. Това показват последните данни от агростатистиката на Министерството на земеделието и храните. Увеличава се и потреблението, но в някои сектори се очертават тревожни спадове.
Изходни данни от доклада (2024 г.):
| Вид животно | Произведено месо (тона) | Месо на човек (в кг/годишно) |
|---|---|---|
| Пилета бройлери | 91 225.6 | 91 225 600 кг / 6 380 000 = ~14.3 кг |
| Патици (общо) | 18 267.6 | 18 267 600 кг / 6 380 000 = ~2.86 кг |
| Кокошки, петли, пуйки и др. | 4 620.8 | 4 620 800 кг / 6 380 000 = ~0.72 кг |
| Субпродукти (общо) | 9 471.7 | 9 471 700 кг / 6 380 000 = ~1.48 кг |
| ➕ от това – втлъстен дроб | 2 666.2 | 2 666 200 кг / 6 380 000 = ~0.42 кг |
| Общо бяло месо и субпродукти | 125 321 (вкл. стопанства) | 125 321 000 кг / 6 380 000 = ~19.6 кг |
Заешкото не е отделено в доклада, а е включено в категорията „други видове птици и зайци“ (4 620.8 тона). Реалното количество заешко е вероятно под 0.5 кг на човек годишно, но не може да се отдели точно без допълнителни данни.
Пилетата – локомотив на сектора
Общото количество бяло месо, добито в кланиците от птици и зайци, достига 123 586 тона – с 2.2% повече спрямо предходната година. Това съставлява над 57% от промишленото производство на месо в страната – рекорден дял. Основният двигател е производството на пилета бройлери, което расте с 6%, достигайки 96 003 тона месо и субпродукти. Броят на закланите бройлери също се увеличава – с 6.5%.
„Пилетата остават най-рентабилният и търсен вид, както за вътрешния пазар, така и за износ. Цялата верига – от фуражи до разфасовки – е добре развита“, коментират от бранша.
Патиците отстъпват, черният дроб се свива
За разлика от пилетата, патиците регистрират спад – 8.4% по-малко произведено месо и субпродукти, въпреки че броят на закланите животни намалява само с 2.6%. Особено засегнато е производството на втлъстен черен дроб – спад от 7.1%, до 2 666.2 тона.
Втлъстеният черен дроб, познат в кулинарията като foie gras, се получава чрез специално хранене на патици или гъски, при което дробът се уголемява и добива плътна, мазна структура. Това е скъп и нишов продукт, най-често предназначен за износ или за луксозни ресторанти.
На фона на спада в производството, направихме изчисление колко втлъстен черен дроб се пада на един българин за година:
– Произведени количества: 2 666 200 кг
– Население на България (2024 г.): около 6.38 милиона души
– Около 418 грама втлъстен черен дроб на човек за цялата година
С други думи – по-малко от половин килограм на човек годишно, което показва, че продуктът е далеч от масовото потребление.
Кокошки, пуйки и зайци
Кокошките, петлите и другите видове птици също показват сериозен спад – броят на закланите намалява с 17.2%, а произведеното месо – с 13.1%. Най-вероятната причина е преминаване към по-рентабилни видове, особено при фоновите стада, и ограничено търсене.
Месната индустрия става все по-концентрирана
Интересен факт е, че броят на кланиците в страната намалява от 24 на 22, но произведеното месо расте. Това говори за по-голяма концентрация и мащабност в отделни предприятия, които вероятно успяват да оптимизират разходите и да увеличат капацитета си.
Най-голяма част от месото идва от Северна и Югоизточна България – над 90% от цялото количество. Южните региони изостават значително, въпреки че имат потенциал за развитие.
Разфасовки и запаси – леко напрежение
Производството на разфасовано месо леко намалява с 0.7%, докато цяло месо (трупчета) бележи ръст от 4.3% – вероятно заради по-голямо търсене от ресторанти и за износ. В същото време запасите от месо в края на 2024 г. са с 43.6% по-малко, което може да е индикатор за добра реализация, но също и ограничени складови възможности.
Потреблението расте, износът спада
Добра новина е, че вътрешното потребление на птиче месо се увеличава с 3.1%. Българинът остава верен на пилешкото, което често е и най-достъпният протеин.
По-неприятна е тенденцията при външната търговия – износът намалява с 8.5%, което поставя въпроси за конкурентоспособността на българското месо на международните пазари. Вероятно това се дължи на по-високи разходи за производство, транспорт или нови регулации.
Изводи:
България запазва стабилни позиции в производството на бяло месо, но структурата на сектора се променя. Пилетата укрепват, докато патиците и другите видове губят територия. Намалението на втлъстения черен дроб показва проблеми в нишови пазарни сегменти, а спадът в износа е сигнал за внимание.
Индустрията остава зависима от няколко региона и от мащабните производители. За устойчиво развитие ще е нужно фокусиране не само върху количеството, но и върху качеството, разнообразието и пазарната адаптивност.
