Европейският съюз и Меркосур отново се опитват да приключат търговско споразумение, което вече над 20 години е в процес на преговори. Това споразумение обединява 27 държави от ЕС и пет страни от Южна Америка — Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Боливия. Въпреки обявения проект през 2019 година, окончателното му приемане се бави заради разногласия по въпроси, свързани с екология, икономика и политика.
Какво представлява сделката?
Целта е да се създаде една от най-големите зони за свободна търговия в света, включваща над 700 милиона души и близо 25% от световния брутен вътрешен продукт, то цели да намали митата и други търговски пречки, за да улесни обмена на стоки между двата региона.
За ЕС това означава намалени мита за продукти като автомобили, машини и химически вещества. От друга страна, страните от Меркосур ще получат по-добър достъп до европейския пазар за селскостопански продукти — говеждо месо, птиче месо и захар.
Преговорите започват още през 1999 година, а проектът за споразумение е договорен през 2019-та, но все още не е ратифициран, основно поради силна опозиция, най-вече от Франция.
Причини за протестите сред европейските фермери
Много европейски земеделци, особено във Франция, се опасяват, че увеличен внос на южноамерикански продукти ще засили конкуренцията на пазара, застрашавайки местното селско стопанство.
През последните години протестите на фермерите в Европа се засилиха, като голяма част от тях смятат, че намалените мита и безмитните квоти за внос ще бъдат пагубни за тях.
Например, сделката предвижда 99 хиляди тона говеждо месо да бъдат обложени с намалена мито от 7,5%, а 180 хиляди тона птиче месо да влязат без мито. Това е по-малко от два процента от годишната консумация на говеждо месо в ЕС, според данни на Европейската комисия.
Фермерите обаче твърдят, че не могат да се конкурират с производителите в Южна Америка, които разполагат с по-ниски разходи за труд, по-големи по размер ферми и по-леки регулации, например по отношение на използването на растежни хормони — практика, забранена в Европа.
Европейски одит показа, че Бразилия не може да гарантира, че нейният износ за ЕС не съдържа забранения за растежен хормон „естрадиол 17-β“, използван в производството на месо.
Подкрепящи и противници на сделката
Сред страните, които подкрепят споразумението, са Германия, Испания, Италия и Португалия. Германия, например, вижда в Меркосур важен пазар за автомобилната си индустрия.
Южноамериканските лидери, включително бразилският президент, разглеждат споразумението като шанс за засилване на търговията и икономическия растеж.
В същото време, Франция, с най-голямото селско стопанство в Европа, оглавява опозицията. Заедно с Полша, Австрия и Холандия, тя настоява за по-строги екологични и трудови стандарти. Франция поиска да бъдат включени клаузи, които да наложат еднакви стандарти за продуктите между двете страни, преди да подпише споразумението.
Екологични организации като „Грийнпийс“ предупреждават, че сделката може да ускори обезлесяването на Амазонската джунгла и да увеличи използването на вредни пестициди.
Какво предстои?
На срещата на върха на Меркосур през декември може да се направи решителна стъпка. Въпреки това, дори след подписването, споразумението трябва да бъде одобрено от всички 27 страни членки на ЕС, Европейския парламент и националните парламенти. Това дава възможност на Франция да наложи вето.
За да ускори процеса, Европейската комисия предлага сделката да бъде разделена на две части: едната — широка рамка за сътрудничество, а другата — конкретно търговско споразумение. Търговската част би изисквала мнозинство гласове, което би заобиколило нуждата от единодушно одобрение.
В този случай Франция би загубила правото си на вето, освен ако не събере достатъчна подкрепа за блокиране. Въпреки някои възражения от Полша и Австрия, те нямат достатъчно тежест, за да спрат сделката.
