Търговските вериги нямат проблем да продават родно мляко – въпросът е дали го искат.
Новият законопроект за регулиране на надценките в магазините пак разбуни духовете. Докато политици и икономисти спорят дали цените ще паднат с 20 %, млекопреработвателният сектор задава по-прост, но по-съществен въпрос:
„Кое точно в тези витрини е българско, и защо всъщност не е?“
Родно само по етикет, но не и по съдържание
Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите – не крие разочарованието си:
„Произведено в България не значи, че е направено от българско мляко. Това често е само адресът на опаковчика.“
Според него голяма част от сирената и кашкавалите в магазините са направени от вносна суроватка, мазнини и сухо мляко. Слагат се на щандовете до качествените родни продукти, но с двойно по-ниска цена – и потребителят избира по етикета, не по съдържанието.
„Нашето сирене няма нужда от реклама. Нужно му е място.“
По време на пандемията, когато веригите бяха временно задължени да осигуряват място за родни стоки, българските млечни продукти достигнаха 80–90 % от витрините. Нямаше срив на доставки, нито недостиг.
„Тогава се видя, че можем сами да си напълним хладилниците с наша продукция, стига да ни дадат достъп“,
напомня Зоров. Сега той настоява тази мярка да се върне – постоянно, не кампанийно. А 90 % родно присъствие да стане правило, не изключение.
Закон с капан: надценка 20 %, но над кое?
Според проектозакона, търговците няма да могат да слагат надценка над 20 %. На пръв поглед – добра новина. Но Зоров предупреждава:
„Ако тези 20 % се смятат върху предварително надута база – със скрити разходи, логистика, ток, заплати – крайният ефект е, че пак няма таван. Само по-сложна сметка.“
Той вижда в това „врата в полето“ – вратичка, през която слабият производител ще бъде изтласкан, а големите вериги ще запазят удобното си статукво.
Най-малко печели този, който създава продукта
Мит е, че производителите изкарват най-много. Зоров казва, че понякога от 10 евро, платени от клиента, едва 2 евро стигат до мандрата. Всичко друго е надценка по веригата – логистика, търговия, реклама, щандови такси.
„Не е нормално сирене с реална стойност от 8 евро да се продава за 15, а производителят да получи трохите.“
Предложението: еднакви правила за всички
Вместо избирателно прилагане, браншът предлага:
– Въвеждане на единна надценка за всяка продуктова група, която да важи за всички – от малкия производител до международната марка.
– Справедливи условия за достъп до търговските вериги.
– Етикетиране, което не подвежда, а казва истината.
Защо това не е битка срещу магазините
Зоров подчертава, че не води война с търговците.
„Не търсим принуда. Търсим разум. Нормално е веригите да печелят, но не на гърба на българския производител и крайния купувач.“
Секторът иска дългосрочен модел, при който местната суровина се цени, а традиционният вкус – не се подменя с евтина имитация.
„Искаме детето, което яде кашкавал, да яде мляко, не смески. Толкова е просто.“
Българското мляко има нужда не от лобизъм, а от честна игра
В крайна сметка, това не е спор за проценти, а въпрос на идентичност. Когато на витрината пише „българско“, а вътре има сухо мляко от Полша, всички губят – фермерът, потребителят, държавата.
Ако законът наистина иска да помогне на хората, трябва да започне от суровината, не от надценките. И да не се крие зад формулировки, които оставят дупки за измами.
„Искаме да работим, не да ни подхвърлят остатъци от пазара. Искаме уважение към труда ни, а не етикет с флагче и пълнеж от нещо евтино“, – казва Зоров.
И това не е жалба. Това е вик за нормалност.
