Хранене на лактиращи кози
Растежът и развитието на яретата през първите месеци от живота им са в тясна зависимост от млечността на козите майки. Затова грижите на козевъда трябва да се насочат към правилно хранене на козите в началото на лактацията с оглед увеличаване на млечната продуктивност и опазване на здравето им.
Първите два-три дни след окозването майките продължават да се хранят с дажба както през сухостойния период. След това в зависимост от здравословното състояние на животните постепенно се увеличава концентрираният фураж, като се увеличава и кратността на даване – от двукратно през първите 2-3 дни на трикратно до четирикратно дневно. През това време грубите фуражи се дават на воля. След 8-10-ия ден в дажбата може да се включат сочни фуражи, като кръмно цвекло, тикви, картофи, силажи и други. При нормално здравословно състояние на вимето и добър апетит за по-висока консумация на храна след 12-15-ия ден от окозването може да се премине на пълна дажба.
Стопаните обикновено не съставят дажби по норми, а дават на козите фуражи, с които разполагат. За да се осигури правилно хранене на козите, трябва да се знаят потребностите им от въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини и др. Тези нужди зависят от породата, живото тегло, млечността, възрастта, телесното и физиологичното състояние на животните.
Пълноценна дажба
Пълноценната дажба трябва да съдържа всички необходими хранителни вещества, да е достатъчна по количество и обем, да е съставена от разнообразни и вкусни фуражи, за да се приема с желание от козите. В табл. 1 са дадени норми за лактиращи кози в зависимост от живото тегло и дневната млечност при 4 % м. в. Те може да се осигурят с примерни дажби, посочени в табл.2.
Таблица 1.
| Живо тегло, кг | Дневна млечност, кг | Сухо вещество, кг | Кръмни единици | Смилаем протеин, г | Калций, г | Фосфор, г |
| 40 | 2 | 1,7 | 1,72 | 140 | 8,2 | 4,5 |
| 3 | 2,0 | 2,23 | 190 | 11,4 | 5,9 | |
| 4 | 2,3 | 2,74 | 240 | 14,5 | 7,4 | |
| 5 | 2,6 | 3,25 | 290 | 17,6 | 8,8 | |
| 50 | 2 | 1,9 | 1,85 | 147 | 8,7 | 4,9 |
| 3 | 2,2 | 2,36 | 197 | 11,9 | 6,4 | |
| 4 | 2,5 | 2,87 | 247 | 15,0 | 7,8 | |
| 5 | 2,8 | 3,38 | 297 | 18,1 | 9,2 | |
| 60 | 2 | 2,0 | 1,97 | 154 | 9,2 | 5,4 |
| 3 | 2,3 | 2,48 | 204 | 12,4 | 6,8 | |
| 4 | 2,6 | 2,99 | 254 | 15,5 | 8,2 | |
| 5 | 2,9 | 3,50 | 304 | 18,6 | 9,6 |
Таблица 2.
| Фуражи, кг | Дажби за кози с 50 кг живо тегло и 400-600 л млечност | Дажби за кози с 60 кг живо тегло и над 800 л млечност | ||||
| за лактация | за лактация | |||||
| I | II | III | I | II | III | |
| Люцерново сено | 1,0 | – | 0,5 | 1,3 | – | 0,7 |
| Ливадно сено | – | 1,3 | – | – | 1,3 | – |
| Царевичен силаж | – | – | 2,5 | – | – | 3,0 |
| Царевица | – | – | – | 0,5 | 0,5 | 0,5 |
| Пшеница | – | 0,3 | – | 0,4 | 04 | – |
| Ечемик | 0,75 | 0,6 | 0,6 | – | – | 0,6 |
| Пшенични трици | – | – | – | 04 | – | – |
| Слънчогледов шрот | – | 0,15 | 0,2 | – | 04 | 0,3 |
| Кръмно цвекло | 4,0 | – | – | 0,5 | 5,0 | – |
| Креда | – | – | – | – | 0,015 | – |
Качество, количесто и разнообразие на фуражите
През оборния период за дажбите на козите от особено значение е не само количеството, но и качеството и разнообразието на фуражите.
Сеното е най-масово използваният фураж, като обикновено се дава на воля в количество от 1,5 до 2 кг дневно. Ливадното сено е богато на основните хранителни вещества и витамини, които са в достатъчно количество и добро съотношение. Сено от люцерна, детелина както и тревна смеска от житни и бобови култури, са с добра хранителна стойност и са много богати на протеин и калций.
Царевичакът, сламата и слънчогледовите пити участват в количество до 0,8 кг в дажбата, като обикновено се дават ситно смлени или нарязани и допълнително обработени (запарени или смесени с концентриран или сочен фураж).
Листниковият фураж е много ценен и разнообразен, с добра хранителна стойност и може да участва до 1 кг в дажбата на козите. Всички широколистни дървета могат да се използват за приготвяне на листник.
Корено-, клубено- и сочноплодните фуражи играят важна роля при зимното хранене на козите, имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби. Цвеклото е най- широко използваният фураж, който може да участва до 4 кг в дажбата на козите. Картофите, тиквите, морковите и плодове от овощните видове са много предпочитана храна от козите и се дават до 3-4 кг дневно.
Царевичният и тревният силаж и сенажите са основни обемисти фуражи, които могат да участват до 3-4 кг в дажбите на козите. Те влияят благоприятно върху храносмилането и стимулират млечността.
Паша
Основна храна на козите през пролетта, лятото и есента е пашата (зелената храна и храстовидната растителност). Наличието на естествени пасища и продължителността на пасищния период правят отглеждането на козите по-рентабилно. Зелената трева на пасищата и ливадите е пълноценна и незаменима храна за всички категории кози. Тя е богата с лесносмилаеми протеини, витамини и минерални вещества.
При създаването на изкуствен тревостой участват предимно тревни видове – люцерна, детелина или тревни смески от житни и бобови култури. Пресни зелени фуражи, като детелината и люцерната, могат да причинят подувания и храносмилателни разстройства и затова трябва да се дават в ограничено количество и леко завяхнали. При оборно отглеждане дневно на коза майка може да се дава до 7-9 кг зелена маса.
След тревата шумата от различните дървесни видове и листната маса от храстовидната растителност заемат второ място в дажбата на животните. Зелената царевица през лятото също е много добър фураж, но съдържа малко количество протеин. Допълнение към зеления фураж са зеленчуковите отпадъци, листата от зеле, салатата, кръмното и захарното цвекло, морковите и други. Загнил или плесенясал зелен фураж не трябва да се използва за храна на козите.
По време на пасищния период те се подхранват с концентрирани фуражи, чието количество се определя както от количеството и качеството на зелената маса, така и от млечната продуктивност. По-добре е зърнените храни да се дават под формата на ярма или по-едро смлени, за да се оползотворят по-добре.
Концентрирани фуражи
Концентрираните фуражи се делят на две групи – енергийни и протеини. Към първата група, които са богати на енергия, но съдържат по-малко количество протеин, се отнасят царевицата, ечемикът, овесът, ръжта и други зърне-ни житни култури.
Към втората група спадат различните видове шрот, като най- широко се използва слънчогледовият. Бобовите зърнени, като грах, фий, бакла и други, съдържат по-малко протеин от шротовете. Сравнително богати на протеин са соевите, бобовите и слънчогледовите отсевки, които могат да се използват при хранене на козите.
За попълване на недостигащите в дажбата минерални вещества най-често се използват дикалциев фосфат и креда.
В дажбите на козите най-често не достига фосфор. А креда се използва само, когато не достига калций. Обикновено се дават до 10 г на животно дневно.
Козите винаги трябва да имат на разположение каменна сол или минерална смеска за свободно приемане.
Ако искаме да получим висока млечност при козите през годината, трябва чрез правилно съставена и пълноценна хранителна дажба да получим максимална млечна продуктивност още в началото на лактацията.
Ст.н.с. д-р Пенко Зунев,
Институт по планинско животновъдство и земеделие в Троян
